Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Как този болен динозавър се вписва във вашата теория?
— Подобни неща са предвидени — отвърна Малкълм.
— Има ли нещо непредвидено в тази ваша теория? — поклати глава Дженаро.
— Вижте какво — започна Малкълм, — тя не е моя. Става дума за теорията на хаоса. Но както виждам, никой не иска да чуе изводите на математиците. Защото те определят много важни последствия за човешкия живот. Къде-къде по-важни от принципа на неопределеност на Хайзенберг или от теоремата на Гьодел, за които толкова се приказва. Това са чисто научни разсъждения. Ако щете, философски разсъждения. Но теорията на хаоса има връзка с всекидневието. Знаете ли защо са били създадени компютрите?
— Не — отвърна Дженаро.
— Удряй по-силно! — изкрещя Лекс.
— Компютрите са били създадени в края на четирийсетте години, защото някои математици, например Джон фон Нюман, били убедени, че ако разполагаш с компютър — тоест с машина, която да разглежда едновременно множество променливи данни, — ще можеш да предсказваш метеорологичното време. Времето най-после ще се вмести в човешките представи. И следващите четирийсет години хората вярвали в тази мечта. Вярвали, че предсказването е само функция на познанието. Ако разполагаш с достатъчно информация, можеш да предскажеш всичко. Това е едно от съкровените убеждения на учените още от времето на Нютон.
— Е?
— Теорията на хаоса опровергава всичко това. Според нея човек изобщо не е в състояние да предскаже определени явления. Времето може да се предвиди най-много за няколко дни напред. Всичките пари, дадени за дългосрочни прогнози, а за последните няколко десетилетия те възлизат на около половин милиард долара, са си направо прахосани. Все едно да гониш вятъра. Да се опитваш да направиш от оловото злато. За нас са смешни опитите на алхимиците, но бъдещите поколения ще ни се смеят по същия начин. Опитвахме се да постигнем невъзможното и пропиляхме луди пари. Защото съществуват огромен брой явления, които просто са непредсказуеми.
— И това го твърди теорията на хаоса?
— Да. Направо не проумявам защо толкова малко хора се вслушват в нея — рече Малкълм. — Казах го на Хамънд много преди да се заеме с това строителство. Значи ще създадете цяло стадо праисторически животни и ще ги пуснете на този остров? Чудесно. Прекрасна мечта. Просто очарователна. Но няма да се развива според плановете. Тази система поначало е непредсказуема, също като времето.
— Значи му го казахте? — попита Дженаро.
— Да. Освен това му обясних къде ще се проявят отклоненията. Първо, животните едва ли ще свикнат с околната среда. Този стегозавър е на сто милиона години. Той не може да се приспособи към нашия свят. Въздухът е друг, слънчевата светлина е друга, почвата е друга, насекомите са други, шумовете са други, растителният свят е друг. Всичко е различно. Намалено е съдържанието на кислород. Бедното животно се чувства като човек на три хиляди метра височина. Чуйте как му свирят гърдите.
— А другите причини?
— Най-общо казано, способността на парка да контролира разпространяването на формите на живот. Защото от историята на еволюцията се вижда, че животът преодолява всички пречки и завзема нови и нови територии. Този процес е мъчителен и придружен с много опасности. Но животът винаги намира начин да победи. — Малкълм поклати глава. — Нямам намерение да философствам, ала е така.
Дженаро вдигна поглед. В другия край на поляната Ели и Грант викаха и размахваха ръце.
— Донесе ли ми ко̀лата? — попита Денис Недри, когато Мълдун се върна в контролната зала.
Мълдун не си направи труд да му отвърне. Отиде право при контролния екран да види какво става с автомобилите. По радиовръзката се чуваше гласът на Хардинг: „… стего… най-после… ясно… хайде…“
— За какво става дума? — попита Мълдун.
— Намират се в южния сектор — обясни Арнолд. — Затова връзката е лоша. Ще се опитам да ги хвана на друг канал. Но са разбрали защо боледуват стегозаврите — защото ядат някакви плодове.
— Знаех си, че рано или късно ще си го изясним — кимна Хамънд.
— Не е много внушително — каза Дженаро, който разглеждаше на слабата светлина бялото парченце колкото пощенска марка. — Сигурен ли сте, Алън?
— Повече от сигурен — потвърди Грант. — Познава се по фигурите от вътрешната страна, по вътрешната извивка. Обърнете го и ще забележите съвсем леко изпъкнали линии, очертаващи нещо като триъгълници.