Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
По същия начин Ву бе убеден, че проблемите на парка са напълно разрешими. Те не бяха свързани с контрола. Просто бе изключено някое животно да избяга. Обидна му бе дори мисълта някой да смята, че той ще се занимава със система, в която са възможни подобни инциденти.
— Заради Малкълм е! — мрачно каза Хамънд. — Той е виновен за всичко. Още отначало е против нас. Има си някаква теория, че сложните системи не можели да се управляват и че било невъзможно природата да се копира. Какво толкова се е завайкал! Правим нищо и никакъв зоопарк. По света има хиляди и всички работят нормално. Но Малкълм се е заинатил, ще отстоява докрай теорията си. Дано само не уплаши Дженаро дотолкова, че той да се опита да забрани проекта.
— А може ли да го направи? — запита Ву.
— Не — отвърна Хамънд. — Но може да се опита. Може да се опита да сплаши японските инвеститори и да ги накара да изтеглят средствата си. Или да ни създаде неприятности с правителството в Сан Хосе. Изобщо да ни размъти водата.
— Ще изчакаме да видим какво ще стане — каза Арнолд и угаси цигарата. — Ние вярваме в нашия парк. Да видим как ще функционира.
Мълдун слезе от асансьора, кимна на пазача от партерния етаж и тръгна към сутерена. Когато стигна долу, включи осветлението и видя двайсетте автомобила, паркирани в стройни редици. Бяха електрическите коли за разходки, които в бъдеще щяха да се движат на безкраен керван, да обикалят парка и да се връщат в сградата за посетители за нови пътници. В ъгъла бе спрян джип с червена ивица отстрани — едно от двете превозни средства, които се движеха с бензин и можеха да обикалят навсякъде из парка, дори между животните. Тази сутрин ветеринарният лекар, доктор Хардинг, беше взел другия джип. Диагоналната червена ивица бе нарисувана, понеже кой знае защо плашеше трицератопсите и така предпазваше колата от нападение.
Мълдун заобиколи джипа и застана пред стоманената врата на помещението с оръжията. Превъртя ключа и отвори широко тежката врата. Оръжията бяха подредени покрай стените върху специални стойки. Той избра едно от портативните ракетни устройства марка „Рандлър“, измъкна сандък със снаряди и пъхна под мишница две сиви ракети.
Заключи вратата и сложи оръжията на задната седалка на джипа. На излизане от гаража чу грохот на гръмотевица някъде в далечината.
— Изглежда, ще вали — каза Ед Реджис и погледна небето.
Електрическите автомобили пак бяха спрели, този път при блатото на зауроподите. Пътниците наблюдаваха голямо стадо апатозаври, които пасяха най-горните листа на палмите. В същата зона бяха видели няколко хадрозавъра с муцуни, прилични на патешки човки, които им се сториха много дребни в сравнение с апатозаврите.
Тим, разбира се, знаеше, че хадрозаврите никак не са дребни. Просто апатозаврите бяха огромни. Мъничките им глави, кацнали на върха на дългите шии, се извисяваха петнайсет метра над земята.
„Големите животни, които виждате, са известни под името Brontosaurus — каза гласът от записа, — но всъщност се наричат Apatosaurus. Тежат над трийсет тона, тоест едно такова животно се равнява по големина на цяло стадо съвременни слонове. Може би забелязвате, че предпочитаната от тях територия край лагуната не е блатиста. Обратно на това, което пише в книгите, бронтозаврите избягват мочурливи местности. Предпочитат твърда почва.“
— Brontosaurus е най-големият динозавър, Лекс — каза Ед Реджис.
Тим реши, че няма смисъл да му противоречи. Всъщност Brachiosaurus беше три пъти по-голям. А някои хора смятаха, че Ultrasaurus и Seismosaurus са били още по-големи и от Brachiosaurus. Seismosaurus е тежал може би сто тона!
По-дребните хадрозаври край апатозаврите също стояха на задни крака, за да стигат листата. Движенията им бяха невероятно грациозни за такива грамадни същества. Няколко малки хадрозавъра подскачаха около възрастните и ядяха листата, които изпадаха от муцуните на по-едрите животни.
„Динозаврите в нашия парк не могат да се размножават — обясни гласът. — Малките животни, които виждате, са излюпени в лабораториите ни и отскоро са пуснати в парка. Но възрастните пак се грижат за тях.“