Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Къде са? — попита Хамънд.
— Май в южната зона — отвърна Арнолд. В южната част на острова се наблюдавайте по-голяма вулканична активност, отколкото в северната. — Значи скоро ще са при стегозаврите. Сигурен съм, че ще спрат да видят какво прави Хардинг.
Стегозавърът
Когато автомобилът спря, Ели Сатлър се загледа в стегозавъра през струйките пара, вдигащи се от земята. Той стоеше спокоен и неподвижен. До него беше паркиран джип с червена ивица отстрани.
— Трябва да призная, че животното изглежда симпатично — каза Малкълм.
Стегозавърът беше дълъг шест метра, имаше внушително обемисто тяло и гръб, покрит с броня от отвесно разположени плочи. По опашката му стърчаха страховити еднометрови шипове. Но дългата шия завършваше с абсурдно малка глава с тъп втренчен поглед, като на оглупял от старост кон.
Докато разглеждаха животното, иззад него се появи някакъв мъж.
— Нашият ветеринарен лекар, доктор Хардинг — обясни Реджис по радиовръзката. — Упоил е стегозавъра и затова той не помръдва. Животното е болно.
Грант вече бе слязъл от колата и бързаше към неподвижния стегозавър. Ели също слезе, обърна се и видя, че втората кола спира зад тях и децата изскачат от нея.
— От какво е болен? — запита Тим.
— Още не знаят със сигурност — отвърна Ели.
Огромните грапави плочи по гърба на стегозавъра бяха леко увиснали. Той дишаше бавно и с усилие, като издаваше хрипливи звуци.
— Заразно ли е? — поинтересува се Лекс.
Приближиха се към мъничката глава на животното. Грант и ветеринарят бяха коленичили пред нея и надзъртаха в устата на стегозавъра.
— Тоя е доста големичък — отбеляза Лекс и сбърчи нос. — И смърди.
— Наистина — съгласи се Ели.
Вече бе усетила особената миризма на стегозавъра — вонеше на развалена риба. Напомни й нещо познато, но тя не се сети какво. Така или иначе, досега не беше мирисала стегозавър. Сигурно си беше характерната му миризма. Но все пак Ели се съмняваше. Повечето тревопасни не миришеха силно. Същото се отнасяше и за изпражненията им. Силната и неприятна миризма беше характерна за месоядните.
— Мирише, защото е болен, така ли? — запита Лекс.
— Може би. И не забравяй, че ветеринарят го е упоил.
— Ели, ела да погледнеш езика му — извика Грант.
Тъмновиолетовият език безжизнено висеше от устата на животното. Ветеринарят го освети с фенерче, та Ели да види съвсем ситните сребристи пъпчици.
— Дребни мехурчета — каза тя. — Интересно.
— Имаме големи трудности с тези стегозаври — обясни лекарят. — Непрекъснато се разболяват.
— Какви са симптомите? — попита Ели.
Драсна с нокът по езика. От пукнатите мехурчета потече бистра течност.
— Пфу — погнуси се Лекс.
— Липса на равновесие, дезориентация, затруднено дишане и силна диария — отвърна Хардинг. — И това се повтаря приблизително на месец и половина.
— Редовно ли се хранят?
— О, да — рече Хардинг. — Такива големи животни трябва да поемат поне по двеста и петдесет-триста килограма растителна маса дневно само за да оцелеят. Непрекъснато ги храним с фураж.
— Тогава отравянето не се дължи на растение — отсъди Ели.
Ако се хранеха само с растения от парка и ядяха някое отровно растение, щяха да са болни непрекъснато, а не през месец и половина.
— Точно така — съгласи се ветеринарят.
— Може ли? — попита Ели и взе от него фенерчето. — Успокоителното оказва ли влияние върху зениците им? — поинтересува се тя и освети окото на стегозавъра.
— Да. Получава се миотичен ефект и зениците се свиват.
— Но тази зеница е разширена — каза Ели.
Хардинг погледна. Нямаше никакво съмнение: зеницата на стегозавъра беше разширена и не се свиваше от силната светлина.
— Дявол да го вземе! — възкликна лекарят. — Фармакологичен ефект.
— Да — каза Ели, изправи се и се огледа. — На каква територия се движи това животно?
— Около осем квадратни километра.
— В район горе-долу като този ли? — настоя тя.
Намираха се на широка ливада, по която тук-таме стърчаха оголени скали, а от земята на пресекливи струйки се виеше пара. Беше късно следобед и под снижаващите се сиви облаци цветът на небето беше тъмнорозов.