Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Изтрещя гръмотевица. Небето притъмня и надвисна заплашително над острова.
— Да, по всичко личи, че ще вали — каза Ед Реджис.
Колата продължи нататък и Тим се обърна да види хадрозаврите още веднъж. Най-неочаквано забеляза встрани от пътя светложълто животно, което се движеше много бързо. По гърба му имаше кафеникави ивици и Тим веднага го разпозна.
— Ей! — извика той. — Спрете колата!
— Какво има? — попита Ед Реджис.
— Бързо! Спрете!
„Предстои ни да видим последното от нашите праисторически животни, стегозавъра“, каза гласът от записа.
— Какво има, Тим?
— Видях го! Ей там, на оная поляна!
— Какво си видял?
— Раптор! На оная поляна!
„Стегозаврите са животни от средния юрски период. Появили са се преди около сто и седемдесет милиона години — уточни гласът. — В нашия парк живеят няколко от тези забележителни тревопасни.“
— А, грешиш, Тим — каза Ед Реджис. — Не може да е раптор.
— Видях го! Спрете колата!
По радиостанцията се чуха гласове. Ели съобщаваше новината на Грант и Малкълм.
— Тим твърди, че е видял раптор.
— Къде?
— На една поляна по-назад.
— Да се върнем и да проверим.
— Не можем да се върнем — каза Ед Реджис. — Можем да се движим само напред. Колите са програмирани.
— Значи не можем да се върнем? — запита Грант.
— Не — отвърна Ед Реджис. — Съжалявам. Нали разбирате, това е нещо като разходка…
— Тим, обажда се професор Малкълм — чу се глас по радиовръзката. — Ще ти задам само един въпрос за този раптор. Според теб на каква възраст е?
— По-голям от новородения, който видяхме днес — рече Тим. — И по-малък от възрастните в клетката. Възрастните бяха високи два метра. Този беше, горе-долу, метър.
— Чудесно — рече Малкълм.
— Видях го само за секунда — уточни Тим.
— Сигурен съм, че не е бил раптор — каза Ед Реджис. — Невъзможно е. Явно е някоя отниелия. Непрекъснато прескачат оградите. Създават ни много главоболия.
— Аз пък съм сигурен, че видях раптор — упорстваше Тим.
— Гладна съм — каза Лекс.
Беше се уморила и започваше да хленчи.
— Какво според теб е видяло детето? — обърна се Арнолд към Ву в контролната зала.
— Сигурно отниелия.
— Имаме проблеми със следенето на отниелиите — кимна Арнолд, — почти през цялото време са по дърветата.
Отниелиите не бяха обхванати от непрекъснатия контрол на животните. Компютрите все ги изгубваха, когато те се качваха по дърветата, и пак ги откриваха, щом се спуснеха на земята.
— Направо съм вбесен — намеси се Хамънд, — създали сме този чудесен парк, този наистина невероятен парк, а първите му посетители обикалят из него като чиновници, само търсят пропуски. Изобщо не разбират очарованието му.
— Толкова по-зле за тях — каза Арнолд. — Не можем насила да ги накараме да са очаровани.
Радиовръзката изпука и се чу провлечен глас:
— Тук е кораб „Анна Б.“. Обаждаме се от пристанището. Не сме приключили с разтоварването, но на юг от нас виждам, че излиза буря. Предпочитам да не оставам тук, ако вълнението се засили.
Арнолд се обърна към екрана, на който се виждаше товарният кораб, закотвен на пристанището в източната част на острова. Натисна копчето на радиостанцията.
— Колко ви остава, Джим?
— Последните три контейнера с апаратура. Не съм чел митническата декларация, но сигурно можете да почакате още половин месец. Както знаеш, не сме добре закотвени, а до брега има сто мили.
— Значи искаш разрешение за отплаване?
— Да, Джон.
— Товарът ни трябва — отсече Хамънд. — Това е обзавеждане за лабораториите. Не можем без него.
— Да — потвърди Арнолд. — Но не вложихте средства за вълнолом. Затова нямаме добро пристанище. Ако бурята се засили, корабът може и да се разбие в дока. Виждал съм кораби, които са потъвали по този начин. Тогава ще ви се струпат още разноски. Трябва да наемете нов кораб, да платите за изваждането на потъналия плавателен съд… а и няма да използвате дока, докато не…
— Разкарай ги оттук — махна с ръка Хамънд.
— Имате разрешение за отплаване, „Анна Б.“ — каза Арнолд по радиостанцията.
— Ще се видим след половин месец — отвърна мъжът.
Видяха на екрана как екипажът на кораба се готви за отплаване. Арнолд пак се обърна към главния пулт. Забеляза, че двата автомобила се движат през поляна, където от земята се вдигаше пара.