Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Например? — попитах неангажирано.
— Много начини има, най-разпространеният от които е да ти се издаде карта „Виза“ или „Американ Експрес“, вързана директно към една от сметките ти в банката. Щом купиш нещо, парите автоматично ще се удържат от сметката ти. — Усмихна се и добави: — А доколкото чувам от Камински, ти доста харчиш с кредитните си карти. Така че това ще ти бъде безценно оръжие.
— Картата на мое име ли ще е, или на името на жената, която ще доведа в банката?
— Ще бъде на твое име. Но бих ти препоръчал да ни позволиш да издадем една и на нейно. И няма да е лошо да й позволиш да харчи някаква символична сума всеки месец, ако добре следиш мисълта ми.
Кимнах с разбиране. Съвсем очевидно беше, че като накарам Патриша да харчи пари всеки месец, това ще е потвърждение на тезата, че сметката всъщност си е нейна. Но тук съзирах и друг проблем: ако картата е на мое име, на ФБР им стига да тръгнат подире ми, щом изляза на пазар, и да поискат разпечатката на кредитната карта от първия магазин, от който изляза. И край! Стори ми се странно, че Сорел ми предлага стратегия, която толкова бързо пробих. Но реших да премълча. Вместо това казах:
— Колкото и щедро да харча, мога да похарча само някаква твърде скромна сума. В края на краищата, Жан, трансакциите, за които говорим, ще възлизат на милиони. Не виждам как една дебитна карта, както им викаме в Щатите, ще свърши особена работа. Няма ли други начини за репатриране на по-големи суми?
— Има, разбира се. Друга често използвана стратегия е да ипотекираш дома си — срещу собствените си пари. С други думи, прехвърляш пари от една от швейцарските си сметки в сметката на някоя корпорация на приносител, създадена от господин Франкс. След което господин Франкс изготвя официалните документи по ипотеката, които ти подписваш в качеството си на кредитор по ипотеката, и в същото това качество получаваш парите си. От тази стратегия има две ползи. Първо, започваш да облагаш себе си с лихва, която ще трупаш в държавата, която си си избрал за седалище на своята офшорна корпорация. Напоследък господин Франкс предпочита да използва британските Вирджински острови, които нямат особени претенции към фирмената документация. И, разбира се, не облагат доходите с данъци. Втората полза е под формата на освобождаването ти от данъчни задължения в Съединените щати. У вас лихвата върху ипотечните кредити нали може да се приспада от данъка.
Прекарах всичко чуто през главата си и не можех да отрека, че беше доста умно измислено. Но тази стратегия ми се струваше дори по-рискована и от дебитната карта. Ако ипотекирам дома си, това ще се запише в кметството на Олд Бруквил. На ФБР им стига да отидат до града, да се сдобият с препис от документа и да установят, че ипотеката се финансира от офшорка. И ето ти червен семафор! Явно навлизахме в най-трудната част на играта. Не е голяма философия да вложиш пари в швейцарска банка, нито да се прикриеш от разследване. Зорът е да репатрираш парите си, без да оставиш хартиена следа, а това се оказваше доста трудно.
— Между другото — попита Жак, — как се казва жената, която смяташ да доведеш в банката?
— Патриша. Патриша Мелър.
Сорел пак пусна заговорническата усмивка:
— Прекрасно име, приятелю. Нима можеш да допуснеш, че жена с подобно име някога ще дръзне да наруши закона?
Час по-късно излязохме заедно със Сорел от асансьора на хотела и тръгнахме по коридора на четвъртия етаж към стаята на Дани. Както и във фоайето, мокетът мязаше на козина на проскубана маймуна, а цветовата гама представляваше същата тъжна комбинация от жълто с цвят на кучешка пикня и нещо наподобяващо повръщано розово. Вратите обаче бяха чисто нови, от тъмнокафяв орех, и блестяха ослепително. Интересна смесица, помислих си. Сигурно на това му викат „очарованието на Стария свят“.
Когато стигнахме до излъсканата врата на Дани, казах на Сорел:
— Виж какво, Жан, Дани е свиреп купонджия, така че не се изненадвай, ако е малко мотан. Когато го оставих, пиеше скоч, а и не съм сигурен, че му е минало от хапчетата за сън, които взе в самолета. Но както и да ти се види, искам да знаеш, че когато е трезвен, умът му сече като бръснач. Девизът му е: „Щом излизаш с момчетата, трябва да се събуждаш като мъж.“ Нали разбираш?
Сорел се усмихна широко и отвърна:
— Как да не разбирам. Не мога да не уважавам човек, който изповядва подобна философия. Това е начинът на мислене на повечето европейци. Аз съм последният човек, който ще осъди някого заради желанието му да се отдаде на плътските удоволствия.