Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Арнос посочи с извит пръст към Наварис.
— Сигурен съм, че в тази къща има изба, мазе или някакъв подземен склад. Заключете го там.
— Арнос, умолявам ви — каза Тави. — Отменете заповедта. Тези хора не заслужават да умрат и вие го знаете.
Арнос не му обърна внимание.
— След това вземи слугата и го хвърли при задържаните. Очевидно е в сговор с местните бунтовници.
Тави стисна зъби от безсилие, а ръцете му се свиха в юмруци.
Змийските очи на Наварис се плъзнаха по него, а мечът й беше на три инча измъкнат от ножницата.
Явно Тави го чу преди останалите. В годините, откакто имаше тази странна връзка с Кайтай, сетивата му бяха станали по-чувствителни. Не по-остри, а по-прецизни, долавящи повече нюанси.
Миризмите бяха станали по-силни, по-познати и по-разпознаваеми, позволяваха му по памет да разпознава места и предмети със същата лекота, с която хората разпознават познати. Звуците също се промениха. Бяха станали не само по-силни, но и по-отчетливи, така че често можеше да разпознава движещите се наблизо хора, както и жребците, които яздеха, базирайки се само на уникалните звуци на дишането им.
Този звук беше много слаб, такъв, който повечето хора няма да чуят, докато не стане по-отчетлив.
Коне.
Стотици набиращи скорост коне.
Врани. Сега Тави нямаше нужда от това.
Наварис грубо го хвана за ръката и изглежда чак тогава чу звука. Тя застина, обърнала глава към северната порта на града.
Чу се чудовищен, боботещ шум, а след това ниският тътен на тропота на копита премина в грохота на стакато, когато стотици копита заляха калдъръмения път на Отос.
Кървави врани. Това очевидно не беше това, от което всички се нуждаеха в момента.
Ако само…
От противоположната страна на площада влезе кавалерията на Първи алерански, начело с Антилар Максимус. Строят веднага започна да се разделя, прецизно като на учение.
Той поведе всичките четири крила на кавалерията и те се разпаднаха на два фланга — конницата на Първи алерански и конницата на маратите. Тави също така видя отзад да се появяват и Бойните врани. Те се спешиха и се наредиха между частите на кавалерията.
Ветераните на Първи алерански се движеха с огромна скорост, те заеха позиции и бяха готови за действия преди гвардията да успее да реагира по какъвто и да е начин на появата им. Затръбиха тръби, забиха барабани и гвардията започна да се подрежда в редици пред Първи алерански. Бяха неорганизирани и смутени, но това, което им липсваше каро координация, те компенсираха с количество.
Антилар Максимус, с шлем и доспехи, сияещи на вечерното слънце, насочи коня си в тръс към къщата, която заемаше сенатора, като по някакъв начин успя да придаде на походката на своя кон високомерна разпуснатост.
Той спря на десетина стъпки от първата редица легионери и непринудено кимна на Тави.
— Капитане — приветливо усмихнат, извика силно той, така че да го чуе целият площад.
— Добър вечер, трибун — каза Тави също толкова силно. — Какво си мислиш, че правиш тук?
— Ситуацията в нашия лагер изисква вашето внимание, сър — каза Макс. — Дори си позволих да ви взема кон — той топло се усмихна на Арнос. — Трябва да върна капитана, сенаторе.
Арнос се изправи и вирна брадичка. Предвид коприненото му облекло и факта, че сенаторът беше по-нисък от повечето жени, това изглеждаше малко нелепо. Всеки момент трябваше да пристигнат още подкрепления за охраната легионери, но така и не идваха.
— Трибун — изръмжа Арнос. — Вие и тези хора трябва да се махнете, да се върнете в лагера и да чакате моите заповеди.
— Чухте, капитане — каза Макс. — Седнете на коня и ще се върнем в лагера.
— Махайте се, трибун! — изкрещя Арнос. — Веднага!
От северната част на града гръмнаха барабани. Разнесе се песента на походния марш, изпълняван от легионерите на Първи алерански.
Арнос се обърна към Тави.
— Заповядай им да се оттеглят.
— С радост бих го направил, сенаторе — каза Тави, — но бях освободен от командването.
— Ще ги убия — изсъска Арнос. — Всички до един.
— Това е ваше право, разбира се — съгласи се Тави. — Но трябва да вземете предвид последиците за вашата кампания. Можете да ги убиете, но няма да е лесно. Ще претърпите тежки загуби. А когато всичко се успокои, ще имате по-малко от една трета от сегашния си състав.