Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Тави доста дълго твърдо се взираше в мъжа. Назначаването на Тави в Първи алерански като курсор и шпионин на короната не предполагаше толкова дълъг срок. Много хора го бяха виждали в столицата и рано или късно някой щеше да забележи сходството на чертите между Руфус Сципио и Тави от Калдерон.
Арнос беше оръдие на лейди Акватайн. Тави просто не би могъл да си представи някой друг, който да разполага с достатъчно разузнавателни ресурси, за да придобива информация и с мотивация да я споделя с Арнос. Това беше предположение, но Тави чувстваше, че може да бъде достатъчно сигурен.
В близко бъдеще обаче нямаше значение откъде Арнос е получил нужната информация — важно беше само това, че я е получил и затова знаеше, че може да нападне покровителя на Тави, за да си отмъсти на Тави.
— Получихте, каквото искахте. Тези хора не са ви причинили вреда, сенаторе.
— И не оказаха никаква помощ. Не им дължа нищо.
— И за вас това е достатъчно причина да ги убиете?
Арнос поклати глава.
— Това е война. Невинни умират. Умират в битка, застигнати от пожари, от глад, от болести. Това е неизбежно. Никой достоен пълководец няма да позволи ума му да се разсейва от подобни неща.
— Аха — промърмори Тави. — Човечността е голяма пречка.
Арнос се изсмя злобно.
— Моля. И ти не си по-загрижен от мен. Колко сълзи проля за офицерите, които умряха при изпълнение на твоите заповеди, а? Колко хора обрече на смърт? Колко невинни трупа видя за цялото време, откакто си тук, и колко дълго беше отвратен от вида им?
Изведнъж от думите на Арнос гняв обхвана Тави, но той веднага го потисна. Казаното беше близо до истината. За две години на бойното поле бяха убити стотици хора, които той командваше, и това му причиняваше толкова силни страдания, каквито преди няколко години той дори не можеше да си представи.
— Вие сте от същия сорт като мен, Сципио или Тави от Калдерон, или за който и да се представяте. Просто служите на друг господар.
Тави се намръщи и се втренчи в мъжа. Арнос беше невъзмутим и, ако Тави не грешеше, напълно искрен.
Как може един здравомислещ човек да бъде толкова безчувствен? Арнос в живота си само разрушаваше, просто по ръцете му нямаше кръв. Последствията могат да бъдат абсолютно невъобразими. Болести ще вилнеят. Деца ще станат сираци.
Холтове ще бъдат унищожени, реколтата ще изгние поради липса на работна ръка. Недостигът на храна ще тласне хората към грабежи и убийства. Други ще убиват за отмъщение, а жените и децата, както във всички войни, ще страдат най-много.
Фуриите в този район, вече без контрола на хората, които ги владееха, щяха да деградират и да подивеят, което можеше да предизвика още повече проблеми и да представлява заплаха за всеки, попаднал на пътя им.
Тави беше виждал подобно нещо в много по-малък мащаб — градове и села, обхванати от война. Това беше кошмар. Ако Арнос продължеше в същия дух, първият зимен сняг щеше да падне над владения на смърт и разложение, радост за тлъстите грачещи врани.
Как човек може дори да си представи такова нещо?
Тави примигна. Отговорът беше прост.
Той не знаеше.
Арнос просто не знаеше.
Макар да беше един от най-уважаваните хора в Колегията по тактика, Арнос никога не беше участвал в походи. Той беше наблюдавал сутрешната атака от въздушния си екипаж, гледайки към мъничките фигури, тичащи толкова далече долу — точно както би се наслаждавал да играе лудус на дъска или на пясъчна маса.
Той беше твърде далеч, за да види кръвта, да чуе писъците или да усети миризмата, миризмата на смърт. Кървави врани, този човек водеше легионите в кампания срещу непримирим враг, а дори не носеше броня. Тави много добре знаеше колко бързо може да се промени посоката на атаката по време на битка — вдлъбнатините на собствената му броня бяха достатъчно доказателство за това.
За Арнос всичко това не беше реално, помисли си Тави. Или по-скоро реалността и това, което се случваше в ума на сенатора, бяха две напълно различни неща. Той беше свикнал да говори за войната в абстрактни, удобно далечни изрази.
Той не беше тук, на земята, и въпреки че може би с разума си разбираше, че може да има загуба на човешки живот, той не знаеше. Той не го беше преживял лично.
Тави поклати глава.
— Вземам думите си назад. Вие нямате намерение да правите добро на никого.