Лилит: Змия в тревата

— Нали ти казах, че имам чай — троснато отвърна той. Май не бе чул добре.

— Не, не. Говоря за Тай, момичето.

Отецът се разсмя.

— Бре! Значи ти си я отвел! В Зийс доста се чудиха какво е станало.

Реших да настаня спътничката си по-близо до огъня. Пък после да се занимаваме с подробностите. Поне вече не бях сам, а и Бронц нито ме бе изпепелил, нито ме заплашваше по друг начин, тъй че каквито и да ги дрънкаше, времето работеше в моя полза.

Пренесох Тай в бивака. Свещеникът веднага се надигна и започна да я оглежда обстойно почти като доктор Пон, но със съчувствие и загриженост.

— Ама че копеле — промърмори след малко. — Дано се продъни в ада вовеки веков!

— Можете ли да направите нещо за нея? — попитах искрено разтревожен. — В момента е като жив робот.

Отецът въздъхна и се замисли.

— Ако бях лекар, щях да мога. Защо ли на времето не се занимавах повечко с биология… Ясно виждам къде се е намесил, но не смея да рискувам. Току-виж й причиня неизлечими мозъчни вреди или направо я убия. Не, просто ще трябва да намерим някой друг, способен да й помогне.

— Само не и в нечие имение — възразих плахо. — Веднага ще я върнат на доктор Пон.

— Няма да е в имение — съгласи се Бронц, явно размисляйки. — И ти не бива да се мяркаш никъде. Ще се погрижа да попаднете на сигурно място, където ще получиш каквато помощ ти е нужна, а с Тай ще се заемат опитни хора. Предполагах, че ще имаме проблеми в намирането на скривалище и съюзници, но не очаквах чак такива затруднения.

Той отново въздъхна, върна се при разпаленото огънче, отстрани котлето от пламъците и пусна в него някакви стрити листа от кесия, вързана на пояса му. Забелязах, че там висяха няколко такива.

— Хайде, седни — покани ме отецът. — Чаят ще бъде готов след три-четири минути, пък и без това трябва да убием малко време.

Послушах го. Вече се чувствах по-добре. Но ми се искаше да науча повече от отец Бронц.

— Казахте, че сте предвидил нуждата от скривалище и сте ме чакал… Може би не е зле да ми обясните защо.

Той се засмя.

— Синко, доста късно се махнах от Зийс. Всички големи клечки се бяха събрали за празненството и настояваха, че е редно да присъствам. А и с херцога сме стари приятели… случва се да му правя от време на време по някоя услуга.

— Помня добре онази нощ — уверих го. — Точно тогава убих Кронлон, като взех първия си изпит, така да се каже. Мислех обаче, че отдавна сте заминал.

— Такива бяха намеренията ми — кимна той и разля чая в две чаши, майсторски издълбани от малки кратуни. — За съжаление по тези места политиката е над всичко. Няма значение. Така или иначе, закъснях с два-три дни за Шемлон и още бях там, когато пристигнаха вестоносци. Съобщиха, че си бил осъден на смърт в Зийс, но си избягал и сега си издирван престъпник. Синко, доста се е напекло около тебе. Всеки от пешките, който дори помогне да бъдеш открит, повече не ще се въргаля в калта, нито пък ще страда от гнева на надзирателите.