Божият гняв

— Съблечи се! — заповяда той.

Хвърляйки бърз поглед наоколо, с разтуптяно сърце и разтреперан като лист, Ахмед се поколеба.

— Какво… какво ще ми пра…

Шамарът изгори бузата му.

— Събличай се.

Затворникът започна да сваля дрехите си, докато остана чисто гол. Дебелакът го дръпна за косата и го накара да седне на стола. Пазачите, които го бяха довели от килията, стегнаха ръцете и краката му с каишите, за да не може да мръдне от мястото си. После извадиха някакви електроди от машината и ги прикачиха към тестисите на Ахмед. Когато приключиха, дебелакът застана пред арестанта с голяма папка в ръце.

— Как се казваш?

— Ахмед ибн Бараках.

Мъжът отвори папката и започна да прелиства книжата, докато накрая откри онова, което търсеше. Спря и се зачете.

— Чета тук досието ти — измърмори той, докато прокарваше очи по написаното. — Пише, че си радикал. — Вторачи се в затворника с широко отворени очи, сякаш искаше да му внуши, че трябва да узнае истината и няма да допусне да го лъжат. — Истина ли е?

Сърцето на Ахмед подскачаше лудешки в гърдите. Знаеше, че трябва да отговаря точно на всеки въпрос, но не знаеше какво иска от него този човек.

— Истина ли е?

Затворникът преглътна с усилие. Трябваше да отговори, но се страхуваше, да не би да каже нещо погрешно.

— Аз… аз съм правоверен — изрече накрая. — Вярвам в Аллах Ал Рахман Ар Рахим, Всемилостивия и Милосърдния. Засвидетелствам, че няма друг господ, освен Аллах. И засвидетелствам, че Мохамед е неговият Пророк.

Дебелакът прехвърли тежестта си на другия крак.

— Всички вярваме в Аллах и засвидетелстваме, че няма друг бог, освен Аллах — каза той, като едва се сдържаше. — Но тук повелява Аллах Ал Хакам, Премъдрият, и аз искам да знам дали си радикал, или не.

— Не знам какво е радикал — опита да обясни Ахмед в желанието си да заобиколи въпроса. — Аз съм вярващ, следвам повелите на Аллах в Корана и сунната на…

Болката преряза корема му, посичайки го като сабя. Беше толкова силна, че го заслепи и видя звезди пред очите. Сгърчи се на стола, мъчейки се да се свие, но каишите бяха яки и го задържаха на мястото му.

— Радикал ли си, или не?

Разбра, че времето за уговорки беше свършило, и реши да каже всичко, което искаха.

— Да… да, радикал съм.

— Член ли си на „Мюсюлманско братство“?

— Не.

Болката се върна, остра и непоносима, и Ахмед почти изгуби съзнание. Свести се, когато заляха главата му със студена вода. Отвори очи и видя, че дебелият мъж го гледа.

— Член ли си на „Мюсюлманско братство“? — попита отново.

— Не.

— Но дойде с тях от „Абу Заабал“.

— Аз… аз дойдох с онези, които бяха в колата. Дори не знаех кои… кои са те.