66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
— Добре. Това е всичко засега. Благодаря за разговора.
Исак също стана.
— Няма защо.
— Днес ще ходите ли в Школата?
— Имам лекция след около час. Скоро трябва да излизам.
Пайпър подаде на Исак визитната си картичка.
— Ако се сетите нещо допълнително за Оскар Гунарсон, обадете ми се.
Магнъс току-що бе слязъл от главния път от Рейкявик към Арбаер, където се намираше Националната полицейска школа, когато телефонът му иззвъня. Той вдигна.
— Магнъс, Шарън се обажда.
— Здрасти, как си?
— Говорих с твоя приятел Исак.
— И?
— Миналата седмица е бил в Рейкявик. Даде ми имената и телефоните на хората, с които се срещнал там. Стоял си предимно вкъщи. Излязъл само в сряда вечерта.
— Изпрати ми имената и номерата по имейла, аз ще ги проверя — каза Магнъс. — Каза ли защо си е идвал?
— Ученето му дошло в повече и искал да разпусне малко.
— Според мен, това са врели-некипели — каза Магнъс. — Прекалено удобно оправдание. Сякаш си е търсел алиби.
— Възможно е — каза Шарън. — Има и още нещо.
— Така ли?
— Исак отговаря на описанието на куриера, който търсел къщата на Гунарсон. Двайсетинагодишен, среден на ръст, широки скули, сини очи, трапчинка на брадичката.
— Интересно… Можеш ли да го идентифицираш?
— В момента съм пред къщата му. След малко трябва да тръгва за лекции, така че ще му направя снимка и ще я покажа на свидетелката. Тя го е запомнила, ако е бил той, ще ни каже.
— Чудесно! Шарън…
— Да?
Магнъс въздъхна дълбоко.
— Можеш ли пак да поговориш с него?
— Да, защо не. Мога да го сгащя, когато излезе, след като го снимам.
— Можеш ли да го питаш къде е бил вчера? Провери дали е бил в Лондон.
— Защо? — попита Шарън, но се сети сама. — Заради Джулиън Листър ли?
— Например — каза Магнъс.
— Смяташ ли, че Исак може да го е застрелял?
— Съмнявам се, но не е изключено. Знаеш каква лоша слава има Листър в Исландия.
— Имаш ли доказателства?
— Не. Никакви. Само предчувствие. Моля те, не казвай на никого за това. Но ако студентчето е било във Франция миналия уикенд, ще стане интересно.
— Това да — каза Шарън. — Виж, ако имаме съмнения, че в убийството са замесени исландци, ще трябва да кажа на някого.
— Недей, Шарън. Не сме стигнали дотам. Ако исландците решат, че британците ги смятат за терористи, ще стане страшно, казвам ти.
— Не знам…
— Нямаме никакви доказателства, нямаме заподозрени дори.
— Но искаш да говоря с Исак?
— Да.
Шарън замълча. От другата страна, Магнъс чу как тя въздъхна.
— Добре, ще ти разкажа как е минало. О, между другото, оказа се, че нашата полиция е инвестирала трийсет милиона лири в една исландска банка.
— Опа!
Магнъс затвори и влезе в паркинга на Полицейската школа. Тя бе разположена на индустриален терен и делеше паркинг с една софтуерна компания и спортен магазин. Когато угаси двигателя, телефонът му отново иззвъня. Този път беше Вигдис.
— Магнус, можеш ли да дойдеш в участъка?
— Кога?
— Сега. Трябва да видиш нещо.
ГЛАВА 22
Магнъс, Арни и Вигдис се бяха скупчили около бюрото на Вигдис, забили очи в монитора. Звукът бе изключен — не искаха да привличат вниманието на Балдур без нужда.
Магнъс бе гледал кадри от протестите по телевизията, но все за по няколко секунди. „Аустурвьолур“, площадът пред парламента, бе препълнен с хора — млади и стари, мъже и жени, които скандираха и блъскаха. Виждаха се тигани и тенджери, както и дървени лъжици, дайрета, знамена и плакати. Камерата минаваше по лицата на хората — всяко зачервено от собствена комбинация от гняв, вълнение и студ. Освен лицата, които бяха скрити под шалове и кърпи.
— Ето, това е Харпа — посочи Вигдис. И наистина, Магнъс видя как Харпа примерно почуква по тигана в ръцете си. — Ето го и Бьорн.
Рибарят бе само на няколко метра от Харпа, крещеше с пълно гърло и размахваше юмрук. За момент камерата спря върху лицето му. Бьорн се бе сторил крайно хладнокръвен на Магнъс, но в този кадър лицето му бе разкривено от яд, граничещ с омраза.
— Виж, разминават се на по-малко от метър, но не се познават — каза Вигдис.
Така беше. Харпа застана пред Бьорн, почука по тигана си, а после се премести нанякъде.
— Значи наистина са се запознали тук?
— Чакай, ще ти покажа — Вигдис превъртя напред.
С насечени движения тълпата се разбушува, започна да замеря полицейския кордон и се появиха флакони сълзотворен газ.
— Това ти ли си, Арни? — попита Магнъс.