66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
Знаеше точно къде се намира. Вкъщи бе прекарал два часа в разучаване на картата и проверки в интернет, докато не опозна този малък участък от Нормандия като петте си пръста. След овощната градина пътят извива вляво. От едната му страна има пасища, а от другата — гориста ивица.
Запали мотора и бавно и тихо тръгна по пътеката. Не се виждаше никой. Това беше добре. Моторът бе с холандски номера, което се набиваше на очи във Франция. Трябваше да помислят за това, но ако никой не го види, няма значение.
Започна да брои телеграфните стълбове край пътя. На седмия спря и вкара мотора в горичката отсреща. Отдели две минути, за да се увери, че моторът не се вижда от пътя, но заедно с това е готов за бързо оттегляне.
Проправи си път през дърветата и след двайсетина метра спря в другия край на гористата ивица. На малка полянка стадо крави преживяха и пъдеха мухите с опашки. Зад полянката беше плевнята.
Тръгна по края на гората, без да излиза на полянката, докато не намери дървото, което търсеше. На метър от земята, в кората му бе издялкана буквата „Б“. „Б“ като Бяртур, макар че само той знаеше това. Френската полиция нямаше да има представа какво означава буквата, когато открият дървото. На пет метра западно от дървото имаше място с разровена пръст, отчасти покрито от един счупен клон.
Той свали раницата от гърба си, извади лопатката и започна да копае. Земята бе рохкава и след няколко минути той напипа полиетиленова торба с пушка и муниции в нея.
Ремингтън 700. Той се ухили. Извади пушката от торбата и провери механизма. Всичко работеше идеално.
После заоглежда плевнята с бинокъл. Голямата постройка бе преустроена във вила. Зад нея се виждаше къщата, към която плевнята е била свързана едно време. Беше слънчев следобед и не се виждаха запалени лампи, но вратата към градината бе отворена. В самата градина имаше два стола — върху единия лежеше отворена книга. На чакълестия паркинг отпред бе паркирана кола — само една, което означаваше, че няма телохранители. Отлично! Колата бе „Ауди“ — успя само да види, че е с английски номера, а не с френски.
Трудно бе да определи точното разстояние на око, но предполагаше, че наистина са към сто и двайсет метра. Столът изглеждаше толкова отдалечен, колкото и тубата от бензин в планината предната сутрин.
Намери подходящо място, легна, опря пушката върху един дънер и зачака. Денят бе слънчев. Септемврийското слънце грееше много по-силно във Франция, отколкото в Исландия. Стана му неприятно горещо в мотористкия му кожен костюм. Щеше да чака тук до свечеряване, ако се наложи, макар че отворената книга на стола го обнадежди, че едва ли ще се стигне дотам.
Прехвърли наум плана за бягство. Задължително трябва да кара с нормална скорост, за да не привлече внимание. Деляха го петнайсет километра от наводнената кариера, където щеше да изхвърли торбата с пушката, лопатката, бинокъла и гилзите, и още двайсет — от магистралата, където щеше да поеме по дългия път обратно към Амстердам.
Забеляза движение в къщата. Наостри уши. Целта се появи. Мъжът остави бинокъла и опря пушката в рамото си. Целта бе облечена в тясна карирана риза и носеше чаша. Без съмнение чай — типично по английски. Целта отиде до стола и се наведе да остави чашата. Изправи се. Огледа се наоколо.
Той натисна спусъка. Няколко неща се случиха едновременно. Прозорецът зад целта се пръсна. Шумът от изстрела разцепи провинциалната тишина. Няколко полски врани излетяха, грачейки ядосано.
Целта се обърна към прозореца, а после пак към гората. Устата му бе отворена, а реакциите — забавени от изненада.
Не уцели. Спокойно. Стреля пак. Този път целта отстъпи назад и се хвана над единия лакът. Извика от болка. Още един изстрел. Целта се строполи на земята, а от къщата се появи жена — пищеше.
Беше време да бяга.
ГЛАВА 20
Фрики седеше в църквата, а свещеникът продължаваше да опява. Магда го бе накарала да дойде с нея в голямата бетонна католическа катедрала на хълма, от другата страна на центъра, срещу Халгримскиркя. Тя седеше до него и се опитваше да извлече някакъв смисъл от проповедта на свещеника. Фрики се бе отказал още на първото изречение.
Магда искаше той да се помоли за прошка. Фрики не знаеше точно как става това. Затвори очи. „Прости ми, господи.“ промърмори той на себе си. Достатъчно ли е това? Не беше сигурен. „Прости ми, господи,“ повтори той. Но защо господ да му прощава — на този безработен несретник, който краде и никога не ходи на църква? Който бе убил човек!