66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
— И какво?
— Ами, може би те са виновни.
— Кои са те по-точно?
— Знаеш за кого говоря. Другите — Бьорн, Синдри, онзи студент — те. Може би те са се събрали и са решили да очистят Джулиън Листър и Оскар.
— Не — каза Харпа, — защо да го правят?
— Е, как защо!? Нали точно за това говореха? Всички за това говорехме. Знаеш как се канехме на банкерите, на Джулиън Листър…
— Това бяха само приказки — каза Харпа.
— Да, ама не съвсем! Това, което направихме с приятеля ти… Ние… — гласът на Фрики се разтрепери.
— Не ние, а аз — поправи го Харпа.
— Не! Не, Харпа! Ние Много мислих за това. Не знаем кой от нас го е убил, нали така? Може да си била ти, но може и да съм аз. Аз го ритнах в главата, все пак.
Харпа се ококори. Досега бе обвинявала единствено себе си за смъртта на Габриел Ори. Усети прилив на съчувствие към хлапето, седнало срещу нея. Харпа знаеше какво е да се самообвиняваш в убийство.
— Е, за другите не знам, но съм сигурна, че Бьорн не ги е убил — каза Харпа. — Вече го познавам доста добре. Той е добър човек.
— А какво ще кажеш за Синдри? Нали помниш какви ги говореше? Как исландците трябвало да прибягват към насилие. Как трябвало да преминат към действие.
— Синдри просто се перчеше — каза Харпа. — Беше пийнал. Както и ние, де. Всъщност, ти говореше най-разпалено.
— Знам — промърмори Фрики.
— Пък и тези хора са убити в чужбина, нали? В Англия и Франция.
— Със самолета си дотам и обратно за нула време — обади се Магда. — Един рибар може да го направи, докато уж е излязъл за риба. Първо до Кефлавик, а оттам — Лондон, Париж, без проблем.
— Абсурд! Сигурна съм, че Бьорн е невинен.
Магда сви рамене. Тримата се умълчаха.
Фрики трепна, когато получи нов ритник под масата. Харпа погледна към полякинята. Лицето й бе открито и честно. Харпа изпита антипатия към нея.
— Работата е там, Харпа, че смятам да ида в полицията — каза Фрики.
— Какво!? Защо?
— Е, може би ще подам анонимен сигнал. Но след като умират толкова хора, как можем да сме сигурни, че всичко ще свърши дотук?
— Не можем, но това няма нищо общо с нас.
— Напротив, аз вече се чувствам виновен, повярвай ми. Ако не направя нещо да ги спра…
— Не може да се действа по предположения — възпротиви се Харпа. — Ако знаехме със сигурност, че Синдри или някой от другите е убиецът, тогава да. Но ние знаем единствено, че двамата с теб сме убили човек. И аз съм убедена, че трябва да си мълчим по този въпрос.
Фрики пое дълбоко въздух.
— Исках да те предупредя.
Харпа се обърна към полякинята.
— Магда, нали?
Магда кимна.
— Виж какво, знам, че се имаш за глас на съвестта на Фрики, но нямаш право да вземаш такива решения. Той е добро момче и не заслужава да гние години в затвора, което със сигурност ще стане, ако отиде в полицията. Може би аз заслужавам да ме заключат, но имам тригодишен син. А и другите ни помогнаха — на мен и Фрики — да заличим следите.
Особено Бьорн. Той не бива да ходи в затвора.
— Наш дълг е да предотвратим тази поредица от убийства — каза Магда.
— Ние не знаем защо са били убити! Не знаем дали случаите са свързани! Оскар и Листър дори не бяха в Исландия. Просто трябва да си мълчим, Фрики, разбираш ли? — Харпа се учуди от повелителния тон в гласа си. — И няма да ставаме приятели. Ще се отбягваме и то отдалече! Иначе и двамата отиваме в затвора, без нищо да сме постигнали. Разбираш ли, Фрики? Съгласен ли си?
Фрики погледна към Магда, която слушаше смръщено. Харпа виждаше как момичето се разкъсва между това да постъпи правилно и това да изпрати любимия си в затвора. Но не тя трябваше да реши какво да правят, а Харпа и Фрики.
— Фрики, ти никога няма да забравиш какво стана — каза Харпа, — но си още млад. Ти не си убиец, не си искал да стане така с Габриел Орн. Все още имаш шанс да започнеш на чисто. Мисли за това.
Фрики погледна към Магда. Тя затвори очи и кимна.
— Добре — каза Фрики. — Добре.
Още от пръв поглед Магнъс се сети откъде му е познат Синдри.
Мамка му!
Трябваше да вземе Арни със себе си, а не Вигдис. Разговорът можеше да стане крайно неудобен, а Магнъс предпочиташе да се излага пред Арни.
Но Синдри не го позна. Бе изпълнен с негодувание, че полицията го безпокои в собствения му дом.
Магнъс разбра, че Синдри не е изненадан от посещението им. От друга страна, Синдри вероятно бе свикнал на изненадващи проверки от полицията.
Апартаментът му бе подобен на дупка и миришеше леко на марихуана, стар тютюн и мухлясала храна. Синдри с нежелание ги въведе в хола. В кухненския бокс, до мивката бяха натрупани мръсни съдове. В единия ъгъл имаше компютър, обграден от хартии, разхвърляни по бюрото и пода. Синдри очевидно работеше над нещо с много страници.