66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
— Да — Вигдис натисна паузата и всички се загледаха в Арни. Беше в черна униформа, гледаше решително и държеше щит, оцапан с кисело мляко.
— Не ти е било весело — вметна Магнъс.
— Особено при положение, че познавам хлапето, което ме замери с мляко — каза Арни. — Беше брат на едно мое старо гадже. И ме позна, заклевам се!
— Така. Тук вадим спрейовете — започна да коментира Вигдис. — Харпа пада и… ето! Бьорн й помага да стане. Оттук нататък се движат заедно.
Въпреки ниската резолюция, от кадъра ясно личеше, че Харпа е очарована от Бьорн.
— А това е петнайсетина минути по-късно. Виж… Това са те.
— А кой е този мъж с тях? — попита Магнъс. Харпа и Бьорн се движеха из тълпата в компанията на висок мъж със сива опашка, която стърчеше изпод широкополата му шапка. Мъжът бъбреше с всички около себе си, смееше се и скандираше. Магнъс реши, че го е виждал някъде.
— Това е Синдри Палсон.
— Аха. Това име съм го чувал, нали?
— Той е известен в Исландия — каза Вигдис.
— Всички са известни в Исландия!
— Бил е фронтмен на пънк групата „Девастейшън“ в началото на осемдесетте. После стана истински раздорник. Сериен демонстратор. Анархист. Написа книга за злините на капитализма. Взе активно участие в протестите срещу язовира в Каранюкар. Не знам дали си чул, но издигнаха бент през цялата долина, за да има ток за фабриката за алуминий.
— Знам, да — каза Магнъс, макар да не беше така. Беше чувал за скандалния проект, но не знаеше никакви подробности. Отново се подразни от невежеството си за собствената си родина.
— Опита се да превърне протеста в бунт, но организаторите не искаха нищо такова и го изгониха.
— Криминално досие?
— Само притежание на наркотици.
— Но има досие, така ли?
— О, да. Той е един от хората, които според нас са способни да превърнат една демонстрация в революция с кръвопролития.
— А тук се запознава с Харпа и Бьорн — отбеляза Магнъс.
Вигдис му показа остатъка от материала. С напредването на вечерния мрак, качеството на кадрите спадаше, но нямаше никакво съмнение, че тримата се движат в група.
Стигнаха до момента със сълзотворния газ.
— Това е последният кадър на тримата — каза Вигдис.
Бьорн, Харпа и Синдри стояха до паметника на Инголфур Арнарсон. После тръгнаха към Хверфисгата. Можеха да ги разпознаят само по силуетите на телата им, но те се отличаваха достатъчно.
— Я чакай! Кой е този? — попита Магнъс. Един младеж сякаш следваше тримата, малко зад тях.
— Нямам представа — каза Вигдис. — Не му се вижда лицето, но мога да прегледам останалия материал. Все ще го мерна някъде.
— Бас държа, че това е Исак — каза Магнъс. — Шарън трябва да го е снимала в Лондон. Ще я помоля да изпрати снимката.
— Може да го има в регистъра на пътна полиция — обади се Арни. — Ще проверя.
Регистърът съдържаше снимките на всички исландци, които имат шофьорска книжка, и полицията имаше достъп до него.
Магнъс се изправи.
— Значи имаме адреса на този Синдри?
— Хверфисгата — каза Вигдис. — Точно до Квартала на сенките.
— Хайде, Вигдис. Отиваме да говорим с него. Арни, ти провери регистъра.
На излизане от кабинета се разминаха с Балдур.
— Магнус? Ти не си ли в Полицейската школа?
— Точно оттам идвам — отвърна Магнъс с усмивка. — Извинявай, но бързаме.
Магнъс и Вигдис се изнизаха от сградата.
В пекарната нямаше клиенти. Харпа вдигна глава, когато чу вратата да се отваря. Разпозна двойката, която влезе в дюкяна.
— Здрасти, Фрики — поздрави тя предпазливо.
— Здравей, Харпа — отговори той.
Огледаха вкусотиите на витрината. Фрики си взе кифла, а дундестата му приятелка — еклер.
Фрики плати. Харпа му върна рестото.
Фрики се поколеба. Приятелката му го изгледа.
— Гледа ли новините? — попита той.
— За британския министър ли?
— Да.
— Гледах.
— Може ли да поговорим?
Харпа се огледа. В магазина нямаше клиенти. Диса бе в задната част, правеше глазура за една торта.
— Може — каза Харпа и тримата седнаха на масата в ъгъла.
— Харпа, това е Магда, приятелката ми — представи я Фрики.
— Добро утро — каза жената с чуждестранен акцент, може би полски. Усмихна се. Харпа й кимна.
— Какво мислиш? — попита Фрики. — За Листър?
— Колкото и да е арогантен, не заслужава да умре — отговори Харпа.
— Не, естествено! Само дето… — Фрики трепна, когато приятелката му леко се помести. Ритник под масата. — Гледахме новините снощи и нещо се замислих… За онази нощ през януари. И…