66 градуса северна ширина

Софи остана в скута му още малко, но изведнъж се откопчи и скочи на крака.

— Не. Дисциплина! Дисциплина трябва! — тя отвори едно шкафче и започна да рови за хляб. — Искаш ли още една филийка, Зак?

— Да. Мерси.

На вратата се позвъни.

— Аз ще отворя — каза Софи. Позвъни се отново. — Добре де, добре! Всички събуди! — подвикна тя, но така, че да не я чуят отвън.

Исак чу как вратата се отваря.

— Полиция — каза авторитетен женски глас. — Аз съм детектив сержант Пайпър от полицията в Кенсингтън. Тук ли е Исак Самуелсон?

Исак се стегна.

— Ами… не знам — каза Софи изненадано.

— Спокойно, Софи — каза Исак и се появи в коридора. — Заповядайте — обърна се той към полицайката и я въведе в кухнята. — Седнете. Искате ли кафе?

— Не, благодаря — отвърна сержант Пайпър и се настани на мястото на Софи.

Софи седна до нея и се намръщи.

— За какво става дума? — попита небрежно Исак.

— Може ли да поговоря с Исак насаме? — обърна се Пайпър към Софи.

— А-а, без тия! — каза Софи, сякаш изведнъж се събуди. — От къде на къде!? Това е нашата кухня!

Пайпър въздъхна.

— Няма проблем, Софи — обади се Исак. — Не знам за какво става въпрос, но със сигурност няма много да се бавим.

— Добре — каза Софи намусено, — но си искам филийката.

След като Софи излезе от кухнята, Исак се усмихна.

— Моля да я извините. В момента учим за човешките права в Европа. Софи много се пали по такива неща.

— Закуската е важна — усмихна се Пайпър. — Искам да ви разпитам за миналата седмица.

— Бях в Рейкявик — каза Исак.

— Знам.

— Това е във връзка с Оскар Гунарсон, нали? — попита той. — Майка ми каза, че исландската полиция я разпитвала за мен.

Пайпър разпита Исак какво е правил миналата седмица. Той й отговори ясно и спокойно. Сряда вечер излязъл с някакви стари приятели от гимназията, иначе нямало нищо друго интересно. Пайпър записа часовете на излитане и кацане, имената и адресите.

— Познавахте ли Оскар Гунарсон? — попита го тя.

— Не — отговори Исак. — Така де, знам кой беше, но не съм го виждал.

— Сигурен ли сте? — Пайпър се наведе към него.

— Е, видях го на годишния Тораблот на исландската общност в Лондон — каза Исак, — но не съм говорил с него.

— Тораблот?

— Зимен фестивал. Голямо празненство с много традиционни ястия: овчи главички, китова мас, бял бъбрек, гнило акулско… Исландците го обожават.

— Звучи отвратително.

— Свиква се. Всъщност, тук в Лондон храната по време на феста не е лоша.

Пайпър наблюдаваше Исак внимателно.

— Вие ли сте се опитвали да му доставите нещо преди две седмици? По-миналия петък?

— Да доставя нещо!?

— Да. Един свидетел е видял човек, отговарящ на вашето описание, който е ходил от врата на врата в Онслоу Гардънс и е разпитвал за адреса на Гунарсон.

— Не съм бил аз.

— Сигурен ли сте?

Исак кимна.

— Напълно!

Пайпър замълча. Известно време никой от двамата не каза нищо. После тя се изправи.