66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
— „Гранд Рок“? — обади се Вигдис. — Бара ли имаш предвид?
— Да. Съвсем близо е. — Очите на Синдри се разшириха. — Я чакай! — вдигна пръст към Магнъс. — Там съм те виждал, да! В „Гранд Рок“!
— Възможно е — отговори Магнъс.
— Не е възможно, а съм сигурен! Ти си онзи, дето живееше в Америка, нали? — Синдри се засмя. — Последният път, когато те видях, беше пиян като кирка.
Очите на Вигдис се стрелнаха към Магнъс и се върнаха обратно на Синдри.
— Някой видя ли те там вчера? — попита тя.
Синдри не й обърна внимание.
— Казах си аз, че имаш американски акцент! — усмихна се. — „Кой те обича?“ нали така вика Коджак? — вдигна ръка и присви пръсти, сякаш държеше пистолет. — „Хайде, зарадвай ме!“
Магнъс скочи на крака и изрита стола си назад. С две крачки стигна до Синдри и го хвана за яката. Синдри бе тежък, но Магнъс бе силен. Издърпа едрия мъж от креслото му и го притисна в стената.
— Слушай, задник такъв — просъска Магнъс на английски, — ти знаеш какво се е случило с Оскар Гунарсон и Габриел Орн Бергсон! А може би и с Джулиън Листър! Сам ще си направиш избора — или ще изгниеш във френски затвор, или в английски. Само ме е яд, че не мога да те пратя в бостънския пандиз. Там щеше да ти хареса.
Магнъс видя страха в очите на Синдри.
Пусна го.
— Пак ще дойдем!
Апартаментът на Синдри бе много близо до полицейското управление, което се намираше в източния край на „Хверфисгата“, срещу автогарата. Магнъс бе зад волана.
— В Исландия обикновено не провеждаме разпитите така — каза Вигдис.
— А може би трябва — изсумтя Магнъс.
— „Гранд Рок“ е долнопробно барче, а?
— Не ходя там често.
Продължиха в мълчание.
— Ако имаш проблем, познавам хора, които могат да ти помогнат — каза Вигдис.
— Защо ако човек си пийва във вторник вечер го мислят за алкохолик, а ако се размазва всеки петък, значи просто се забавлява?
— Само предлагам — дръпна се Вигдис.
Не размениха и дума повече, докато не стигнаха в участъка.
Харпа обслужи Клара, която бе редовна клиентка и голяма почитателка на един от сладкишите на Диса. Беше на около седемдесет години и идваше всеки ден да си купи парче от него. Покупката бе като ритуал за старицата и Харпа с удоволствие си бъбреше с нея, но днес бе разсеяна и я слушаше с половин ухо.
Харпа остана доволна от твърдостта, която показа пред Фрики. Но колкото повече мислеше за това, толкова повече се притесняваше, че хлапето има право. Беше сигурна, че Бьорн не е бил замесен в убийствата на Оскар и Листър. За Исак не знаеше. Но Синдри?
Години наред този човек бе проповядвал насилието като единствен лек срещу капитализма. Но и години наред не бе направил нищо по въпроса, доколкото Харпа знаеше. Исландците обичаха да бистрят политика, да се оплакват и да искат промяна, но никога не прибягваха към насилие, дори анархистите. Харпа предполагаше, че Синдри само си говори.
Но може би участието в едно убийство отваря път за второ? Със сигурност има нещо общо между Оскар, Джулиън Листър и Габриел Орн — всички те бяха отговорни за финансовата криза. И вероятно щяха да последват още убийства.
Не. Това няма нищо общо с нея. Трябва да прави това, което заръча и на Фрики — да си кротува и да забрави за случката.
Клара най-сетне си тръгна и Харпа се зае да пренарежда сладките във витрината. Да забрави? Не може да забрави. Достатъчна й бе вината за смъртта на Габриел Ори. Фрики има право — Харпа не би могла да понесе вината за още едно убийство, ако извършителят се окаже Синдри.
Може би трябва да говори с Бьорн. Но вече знае какво ще каже той. Ще я разубеди, ще я накара да си трае, да не се набива на очи, както самата тя посъветва Фрики.
Поне на Бьорн му има доверие. Няма как да е застрелял Оскар или Джулиън Листър. Полякинята говореше пълни глупости. Какво мисли? Че Бьорн е тръгнал от къщата на Харпа миналата седмица и е отишъл направо на летището, вместо да се прибере в Грундарфиордур? Абсурд. За това му трябват паспорт, билети, пари…
Изведнъж дъхът й секна. Ушите й запищяха. Почувства се много слаба и се опря на стената, изпускайки таблата със сладки с дрънчене на пода.
Не! Не, не, не, не! Не можеше да повярва. Просто не можеше.
— Какво има, Харпа? Добре ли си?
Харпа не усети ръката на Диса върху рамото си, нито пък чу загрижения й глас.
Мислеше за това, което се подаваше от джоба на светлосиньото яке на Бьорн, когато дойде при нея през онази нощ.
Електриковосин исландски паспорт.