66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
Домакинът седна на масата и скръсти ръце.
— Е? Какво искате? — попита той. Плътният му глас звучеше предизвикателно, но в подпухналите му очи имаше някаква дружелюбност, която не можеше да прикрие.
Магнъс погледна към голямата картина на стената до масата.
— Ти ли си я рисувал?
— Да.
— Бяртур от Лятната къща, нали?
— Невероятно! Ченге, което чете!
— „Независими хора“ е хубава книга.
— Това е велика книга. Сега трябва да накарат всички исландци да я прочетат. Всъщност, трябваше да са я прочели още преди пет години. Ако в страната ни имаше повече Бяртуровци и по-малко Олафур Томасонци, щяхме да оцелеем в кризата.
— Има нещо такова — обади се Магнъс.
Синдри изсумтя. Явно не обичаше полицията да е на едно мнение с него.
— Искаме да те разпитаме за протестите през зимата — каза Магнъс.
— О, нима? Не е ли малко късничко за проверка на обичайните заподозрени? Но това не е краят, да знаеш. Хората няма да се примирят с договора за Айссейв. Защо внуците и правнуците ни да плащат дългове, натрупани от група мошеници, за които дори не сме подозирали?
— Добър въпрос — подметна Магнъс.
Синдри набираше скорост.
— Правителството просто свали гащи и се наведе пред британците и холандците. Що за безумие!? „Исландия никога няма да забрави задълженията си“. А защо не, мамка му? Това питам аз! Трябва да кажем на британците да си търсят парите от банкерите, а нас да ни оставят на мира.
Синдри се разпали още повече.
— Знаех си, че така ще стане! Сега социалистите са на власт, но какво от това? И те са същите, като предишните, само че по-слаби. Нищо не направиха. Банките започнаха да фалират преди близо година, а все още не са осъдили и един банкер. Нито един! Но пък вие нахлухте в коптора на близкия ъгъл и изгонихте добрите хора на улицата.
Магнъс бе чувал за тази акция, макар да се бе състояла малко преди той да пристигне в Исландия. Наркопласьори, доколкото знаеше, и то опасни. Но Магнъс не се застъпи за колегите си.
— Ясно — каза Синдри. — Искате да ме изкарате от строя преди да започне следващият протест.
— Всъщност, не — отвърна Магнъс. — Искаме да те разпитаме за един определен митинг — от вторник, двайсети януари. Първият работен ден на парламента.
— Да, спомням си го. Или поне началото. Изтървах купона, който е станал по-късно. Тръгнах си твърде рано. Но на следващия ден, в сряда, пак ходих.
— Познаваш ли Харпа Ейнарсдотир и Бьорн Хелгасон? — попита Вигдис.
— Не.
— Забелязан си в тяхната компания на въпросния митинг. Не сте се разделили цял следобед.
— Записите от камерите ли сте гледали? — попита Синдри. — Винаги съм се чудел какво правите с материала.
— Видяхме те с Харпа и Бьорн.
— Както и с много други хора — каза Синдри. — Обичам да говоря с демонстрантите по такива събития. Гледали сте записа, знаете, че е така.
— Значи тези двамата не си ги спомняш? — попита Магнъс.
Синдри се замисли.
— Чакай… Май си спомням Харпа. С черна къдрава коса? Хубавка?
— Точно така. Виждал ли си я оттогава?
— Не, за съжаление. И нямам представа кой е този Бьорн. Митинг не съм пропускал. Но всичко се слива в едно след известно време.
— Ходихте ли някъде след това? — попита Магнъс.
— Не. Аз бях малко фиркан. Прибрах се тук, допих си и заспах. И, както казах — съжалявам. Чух, че по-късно на площада станало доста интересно.
— Сам ли се прибра?
— Съвсем сам.
— Харпа и Бьорн не дойдоха ли с теб?
— Не.
— Според видеото, са те последвали. Къде се разделихте?
— Не си спомням, наистина — каза Синдри с усмивка.
Задънена улица. Синдри знаеше това. Магнъс също.
— Пътувал ли си наскоро в чужбина? — попита Магнъс.
— Не — отговори Синдри. — Не мога да си го позволя. Всички обедняхме в наши дни. В края на миналата година ходих до Германия да рекламирам книгата си, но оттогава съм си тук.
— А къде беше миналия вторник, вечерта?
— Хм… Чакай да помисля… — Синдри се направи, че се опитва да си спомни. Но Магнъс остана с впечатлението, че той имаше вече готов отговор и само се бавеше за достоверност. Интересно.
— Бях в една книжарница — „Еймундсон“. Един приятел представя книгата си. Персоналът ще потвърди. Но защо? Какво се предполага, че съм направил?
— Ами вчера?
— Вчера не правих нищо. По обед отидох до „Гранд Рок“. Доста се заседях там.