66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
И все пак…
ГЛАВА 21
Февруари, 1985 г.
Бенедикт Йоханесон седеше на един камък и гледаше над черния път към фара Грота, разположен на собственото си островче. Зад него спираловидните сиви облаци се събираха и блъскаха един в друг, от океана навяваше силен студен бриз, а вълните се разбиваха във вулканичния пясък. Бенедикт бе сам.
Добре.
Сгушен в анорака си, той отвори кутията цигари, която току-що си купи, и се опита да запали една. Отне му известно време на този вятър — бе загубил форма. Цигарата все пак се запали и Бенедикт дръпна дълбоко, потискайки кашлицата, напираща в гърлото му.
Усети приятния вкус.
Шестнайсет часа, след като изкуцука от болницата, той взе първото си градивно решение — да започне отново да пуши. Отказа цигарите преди осем години, но му липсваха. Сега вече нямаше смисъл да пази дробовете си.
Никотинът замая главата му и притъпи болката от всичкото бренди, което погълна снощи. Мозъкът му бе на пихтия. Днес нямаше да успее да напише нищо. А щеше ли изобщо някога?
На никого няма да каже — нито на децата, нито на приятелите. Би казал на Лиля, разбира се, но тя се спомина две години по-рано — внезапен удар. Без предупреждение, поради ненавременна диагноза за сърдечно заболяване. Радваше се, че не трябва да казва на Лиля.
Така. Две решения.
Ами писането? В момента, когато се запита дали изобщо някога отново ще пише, подсъзнанието му изкрещя „да“. Но какво? Какво може да напише за шест месеца, което да остави някакъв белег? За две години можеше да се насили да напише великия исландски роман: нещо, което да се мери с Халдор Лакснес, нещо, с което името му да се запомни.
Но няма смисъл да се самозалъгва. Ако щеше да пише такава книга, досега вече да го е направил.
Цигарата гореше бързо. Бузите му изтръпнаха от студения въздух. Но вятърът внесе малко яснота в объркването му.
„Пустошта и човекът“ не бе лоша книга. Може би най-добрата му. Имаше време да я завърши. И да напише още един-два разказа. Но какво може да каже на света в последните си мигове?
Изведнъж го осени. Щеше да каже истината. След четирийсет години мълчание, най-накрая щеше да я каже.
Угаси цигарата, изправи се и закуцука обратно към колата. Трябва бързо да се върне на бюрото си. Няма време за губене.
Понеделник, 21 септември 2009 г.
— Гледа ли новините за Джулиън Листър? — попита Вигдис, когато пристигна на работа.
— Да. Горкият нещастник — отвърна Магнъс.
— Казват, че едва ли ще оживее.
— Да — Магнъс също бе слушал сутрешните новини. Бяха оперирали Листър през нощта в болницата в Руан. Лекарите определяха шансовете му като минимални.
— Мислиш ли, че има някаква връзка? — попита Вигдис и хвърли чантата си до бюрото.
— С Оскар ли? — Магнъс я погледна рязко. — И аз това се чудех.
— Някои исландци много ще се зарадват, ако умре — каза Вигдис. — Не мнозинството, не дори и малцинство — един е достатъчен.
— Или двамата, или трима.
— Като Бьорн и Харпа например?
— Може би и Исак.
Вигдис повдигна вежди.
— Още не сме го свързали с другите двама.
— Добре, ако не Исак, може да е някой друг.
— Значи според нас има някаква шайка откачалки, които искат да стрелят по банкери и политици, така ли?
— Да. Виновниците, според тях, за финансовата криза.
Магнъс и Вигдис се спогледаха.
— Ако представим нещата така, ще имаме големи неприятности — каза Вигдис.
— Знам.
— И не само с Балдур. С Торкел също. Дори с Голямата Сьомга.
— Знам.
— Нямаме никакви доказателства…
— Знам.
— Какво ще правим?
Магнъс бе мислил по този въпрос.
— Засега няма да изключваме никакви възможности. Балдур ми каза днес да отида в Полицейската школа, трябва да изнеса една лекция в единайсет. Но ми хрумна нещо…
— Да?
— Разполагаме ли с видеоматериал от демонстрациите през януари?
— Разбира се.
— Намери записите от деня, в който бе убит Габриел Орн. Потърси Харпа сред тълпата. И Бьорн. Виж какво са правили. С кого са говорили. Може би ще разбереш дали наистина са се запознали на митинга.
— Добре — каза Вигдис.
— Дръж ме в течение. Между другото, как мога да намеря доклад за убийство от 1985-а?
— Кой е случаят?
— Бенедикт Йоханесон.
— Писателят?
— Да. Знаеш ли как е станало?