66 градуса северна ширина

Когато се върна в Рейкявик, Магнъс остави Ингилейф в апартамента й и се прибра в квартирата си. Отвори си бира и се отпусна в креслото.

Срещата с дядо му след толкова много години го разстрои. Не биваше да си го изкарва на Ингилейф, но пък и тя трябваше да разбере, че е време да млъкне.

Магнъс отпи от бирата и се опита да намери смисъл във всичко това — аферата на баща му с Унур, поредицата смъртни случаи, убийството на баща му.

Изкуши се просто да забрави за всичко и да се съсредоточи върху настоящото разследване: Оскар и Габриел Орн.

Но Ингилейф бе права — Магнъс нямаше право да се отказва сега, точно когато започна да открива толкова много.

Трябва да направи две неща — да разбере дали дядо му е бил в Америка, когато баща му е бил убит, и да разгледа полицейския архив за смъртта на Бенедикт Йоханесон през 1985-та.

Телефонът му изпиука. Провери. Съобщение в гласовата поща. Набра номера и чу гласа на брат си.

„Здрасти, Магнъс, Оли съм. Така, да те чуя. Обади ми се, когато можеш.“ Съобщението бе оставено преди час, може би докато Магнъс е бил извън обхват на връщане от Стикисхолмур.

Оли. Горкият! За разлика от Магнъс, който запази връзка с исландските си корени, Оли се отрече от тях. Стана американец от до. Америка все още предлагаше услугата, от която се възползваха хиляди имигранти — възможността да престанат да бъдат себе си и да се превърнат в това, което искат. Оли прие това предложение с ентусиазъм.

А и след злощастния му престой в Исландия, кой можеше да го вини?

Магнъс се замисли дали да не се обади на Оли и да му каже къде е бил. Може би така Оли ще прогони някои от страшните спомени.

А може би няма да успее. Не му се говореше с него тази вечер. Щеше да му звънне утре… Или вдругиден.

Магнъс допи бирата и включи телевизора, докато отиваше към хладилника за нова.

По националната телевизия вървяха новини. Пак нещо за Джулиън Листър, бившият британски финансов министър. Според Магнъс, исландците вече трябваше да го оставят на мира. Вярно, те си бяха изпатили, но Листър не е причината за техните проблеми, нито пък решението им, особено след като собственият му премиер го заряза.

Но нещо в гласа на репортера усъмни Магнъс. Той погледна към екрана. Линейка. Болница във Франция.

Седна и се загледа.

Джулиън Листър бил прострелян два пъти от неизвестен нападател във вилата си в Нормандия. В момента бил в критично състояние в болницата в Руан. Нямало арестувани. Неофициалната версия била опит за атентат, поръчан от „Ал Кайда“ или ИРА, но френската полиция отказвала коментар.

Някои исландци ще останат много доволни, помисли си Магнъс.

После се замисли малко по-дълбоко.

Не! Не можеше да има връзка между Габриел Орн, Оскар и Джулиън Листър, щеше да е прекадено. Освен това Магнъс видя Бьорн и Харпа в Исландия този уикенд, така че явно те не са стреляли по Листър във Франция. Магнъс се изкушаваше от мисълта да участва в такова вълнуващо разследване.