Смърт заради смъртта

— Егати проблема! — махна с ръка Юля. — Аз ще имам пари.

— Аз не вземам назаем — предупреди я Кобрата.

— Не ти ги давам назаем, просто те каня да дойдеш с мен. Нали знаеш как е прието в приличното общество? Който кани, той плаща.

Кобрата погледна момичето с любопитство. Юля никак не й приличаше на човек, който знае какво е прилично общество.

— Да не си случайно… — Кобрата впери в нея тежкия си, немигащ поглед. Само това й липсваше — да тръгне на курорт с лесбийка.

— Не, не — успокои я Юля. — Нормална съм. Не се хвърлям на женски. Но и от мъжете ми е писнало. Представяш ли си да ида там с постоянен кавалер — ами че аз няма да мога да се измъкна от кревата. Ами ако той ми омръзне след два дена? Крачка надясно, крачка наляво — смята се за бягство. Нали така?

— То зависи на какъв ще попаднеш — съгласи се Кобрата. — Има някои, дето не можеш да им избягаш.

— Нали това говоря! А ако си хвана някого там — никакви задължения и никакви проблеми. Забавляваш се ден-два и — хайде чао! Само че ме е страх да тръгна сама. Никога не съм ходила в чужбина, не знам езика и изобщо… Хайде ела, а?

Предложението беше примамливо, но прекалено необичайно. Да тръгне с почти непозната, макар и наглед симпатична мадама, че и с нейните пари? Току-виж, натресла се в някаква бъркотия, после да се чуди какво да прави.

— А откъде имаш пари? — заразпитва предпазливата и мнителна Кобра.

— Не бой се, не са крадени — цинично се усмихна Юля. — Мамчето ще даде.

— О-о, имаме си богато мамче? — учудено провлече Оксана.

Вулгарната Юлечка никак не приличаше на дъщеря на богато мамче. Да, капризна беше, глезена, но детството, прекарано в нищета, не може да се скрие, то проличава дори през скъпата рокля и баровските маниери, а Кобрата имаше набито око.

Но независимо от всичко, тя се съгласи да тръгне с Юля за Средиземно море. Момичетата заплануваха заминаването си през май. Вярно, морето ще бъде още хладничко, но слънцето ще е точно по мярка, ще направят страхотен тен, а да поплуват могат и в басейна.