Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
По лицето на президента се появи безкрайно щастлива усмивка, като на момченце, на което за пръв път са дали да покара камион.
„Дявол знае какво е това — с раздразнение помисли Турецки. — Като глупак някакъв. И това е след всичко, което стана вчера.“
Той искаше да се обърне и да излезе от стаята, но изведнъж сякаш врасна в пода. Нещо в изражението на президента му се стори много познато. Нещо в този глуповат ентусиазъм никак не се връзваше с образа на онзи президент, който си представяше Турецки.
„Това е чичото!“ — проблесна в ума му.
Ето защо Романова бе така угрижена и не искаше нищо да говори. Значи те са изпратили в Кремъл чичото на Грязнов… Сърцето на Турецки се разтупа. Но къде е тогава самият президент?
Той се прибра в стаята си, като продължаваше да кълне с каквото се сети сестрата, Романова и собствената си жена.
Но „мацката“ се оказа доста по-оправна, отколкото предполагаше Турецки. Когато тя се появи след десетина минути, на подноса имаше чиния с прословутите кюфтенца, чинийка с две филии бял хляб, кисел, а също и малък транзистор „Звездичка“.
— Ето — каза тя, — взех го от един от болните.
Турецки изчака, докато сестрата излезе, и бавно включи транзистора. Искаше му се да се увери, че видяното на екрана само му се е сторило, а животът в страната върви нормално и вчерашният опит за държавен преврат (Турецки беше сигурен, че е бил планиран именно преврат) е излязъл неуспешен.
Той повъртя копчето за настройка, като се опитваше да намери „Ехото на Москва“. Най-накрая успя да хване новините.
„Днес сутринта президентът на Руската федерация имаше телефонен разговор с президента на Украйна“ — каза дикторът и Турецки машинално забоде вилицата си в едно кюфте.
„Е, слава богу, явно ми се е сторило“ — въздъхна Турецки.
„В хода на разговора бяха обсъдени проблеми, касаещи по-нататъшната съдба на Черноморския флот. Държавните ръководители на Украйна и Русия изразиха увереност, че този въпрос може да бъде решен на масата на преговорите.“
— Пак не са се разбрали за нищо — промърмори Турецки. — Украйна изобщо не може да издържа този флот. За чий му е на свинчето звънче?
„Паниката, обхванала вчера деловите среди в Москва, се разпространи по цялата страна — продължи дикторът. — За два дни курсът на долара спрямо рублата скочи с хиляда процента и вече е три хиляди деветстотин и две рубли за долар. Експертите не са в състояние да обяснят такъв рязък скок. Представителят на Държавната банка на Русия Кирил Борковски прокоментира това така: През последната година Централната руска банка…“.
Турецки нетърпеливо завъртя копчето, за да намери нещо по-интересно, и разсеяно дъвчеше омразните болнични кюфтета. „Пак този долар! Сякаш всеки къта под дюшека си стотици долари“ — мрачно помисли той.
„По молба на слушателката от Воркута Ксения Василиевна Потапова излъчваме…“
Турецки спря радиото. Вече беше чул достатъчно. Президентът е в Кремъл, всичко върви както трябва. Все пак успяха да ги спрат вчера. Разбира се, жалко за Григорий Иванович, а и за Слава Грязнов също. „Слава е прав — помисли Турецки. — Защо обикновеният човек да загива за спасението на друг само защото оня заема по-висок пост? Дори това да е президентът. Не — хрумна му следващата мисъл, — работата не е в спасението лично на президента. Става дума за бъдещето на страната. Ако той загине сега, ако се окаже заложник на тези хора, които и да са те, в страната ще започне дявол знае какво.“
Мислите му бяха прекъснати от поредното появяване на медицинската сестра.
— Нали ви казвах, че са вкусни — искрено се зарадва тя на празната чиния. — Ето ви сега термометъра. Ама вие защо така се натъжихте? Всичко е от времето, да ви кажа, сега ще светна лампата, та да стане по-весело.
Наистина навън, независимо че беше едва средата на деня, времето бе доста гадно: сумрачно и неуютно. От небето се сипеше някаква каша.
Турецки погледна есенното небе, което изглеждаше още по-мрачно заради отдавна немития прозорец, и кой знае защо се зарадва. На мнозина това можеше да се стори странно, но той нямаше нищо против да се потъркаля на болничното легло. Всъщност това бяха единствените дни в живота му, когато успяваше просто да си помисли за живота въобще, а не за това кой именно е крал строителни материали в особено големи количества. Само в болницата можеше поне мъничко да си почине. Разбира се, този отдих беше неспокоен, нали тревогите за работата не напускаха нито за минута Турецки, но все пак тук имаше мигове на покой.