Грешката на президента

В гласа й се усещаше някаква сдържаност, дори плахост — изглежда, в болницата вече се беше разпространил слухът, че тук лежи смел следовател, ранен при задържането на особено опасен престъпник.

— Какво имате за обяд? — весело попита Турецки, опитвайки се да покаже с целия си вид, че всичко е наред и няма защо да се страхуват от него.

— Вегетарианска супа по селски, кюфтенца с макарони, кисел, хляб и, разбира се, масло — плахо докладва сестрата и попита с надежда: — Ще хапнете ли?

— Вегетариаааанска, че още и по сеееелски — страхотно! — дълбокомислено издевателски проточи Турецки. — Не, знаете ли, зелев лист в топла водичка не ми е точно на вкуса. А и хляба го предпочитам на филийки, а не на кайма, така че отказваме и кюфтенцата. Изобщо, давайте вашия разтворим кисел с хляба — резюмира той.

— Защо говорите така, киселът е малинов. А кюфтенцата са вкусни, честна дума — обиди се момичето. — Ще ви донеса двойна порция и без гарнитура, ще видите, че ще ви харесат.

Тя щеше да се обърне и да хукне за кюфтетата, но Саша я спря:

— Искам да ви помоля нещо: дали нямате днешни вестници? Или поне някакъв транзистор? Чувствам се съвсем откъснат от света. Там постоянно става нещо, а тук от сутринта каша от грис, на обяд — зеле с вода и кюфтета с болничен сос, накратко — застой, нищо ново.

— На вас не ви трябват новини, а спокойствие — отвърна медицинската сестра, като поклащаше глава. — Спокойствие ви трябва, така ще оздравеете по-бързо.

— Какво спокойствие, по дяволите? — избухна Турецки. — Ако не знам какво става навън, направо ще откача.

— В стаята не е предвидено радио — каза сестрата, — но ще измисля нещо.

„Ама и Шура — помисли Турецки — не можа да донесе вестници. Все няма време. Ами Ирина? Тя поне знае, че не мога и ден да изкарам без вестници. Кой знае защо не забравиха да донесат сокове, а за чий са ми те… А тая мацка сигурно никога не чете вестници. Мацката впрочем е доста симпатична.“

Обаче сестрата не се задържа дълго в мислите на Турецки. Той тъгуваше по новините и ругаейки наум, продължаваше да кълне жена си, а с нея и Шура Романова. Тук неочаквано съобрази, че краката му не са ранени. Внимателно избута одеялото, стана от леглото и като придържаше ранената си ръка със здравата, излезе в коридора.

Ходещите болни гледаха телевизия.

На екрана се появи лицето на президента, който държеше в ръцете си предмет, приличащ на неголямо куфарче.

— Днес президентът на Русия се запозна с действието на най-новата военна техника, позволяваща за броени секунди да се засече появата на чужди ракети и други летящи обекти във въздушното пространство на Русия. На екрана при това се появяват всички параметри — направление, височина на полета, скорост и така нататък.

— А разправят, че армията ни е слаба — каза руският държавен глава. — Каква апаратура имаме на въоръжение! Веднага видях всичко: откъде идва, накъде лети, с каква скорост.