Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
— Сигурно капитанът е взел Аркоса със себе си — отбеляза хауфутът, все още потривайки очи. Ако бъдеше събуден, преди да се е наспал, главата го заболяваше. Но пък разбираше защо Манум бе сметнал за необходимо да го разбуди.
— Предполагам — промърмори Търговецът. — Но щеше да е добре да ни уведоми. Все още не ми се струва удачно да му поверяваме бившия му господар.
Върнаха се при навеса, където Индретт и жената от Ескейн раздаваха остатъците от припасите, предоставени от дарители. Беше се наложило да изхвърлят част от храната, защото се беше развалила. А нуждаещите се не секваха. Впрочем, кисело забеляза Манум, голяма част от тях щяха да се зарадват на даренията дори и да нямаше пожар. Жителите на тази част от Инструър не бяха процъфтявали под ръководството на Съвета.
— Чухте ли камбаните? — попита хауфутът.
— Мислехме, че бият за пладне — каза Индретт.
— Видяхме събирането на войниците. Може би е нещо по-сериозно. Никога не съм чувал камбаните да бият по такъв начин, а ти? — Едрият мъж се обърна към Манум, който поклати глава.
Четиримата се отправиха към Струърската порта, която все още лежеше разбита. Редици стражи заемаха откритото пространство пред нея. Капитанът издаваше отсечени нареждания, готвейки се да потегли.
— Какъв беше този звън? — попита Манум, малко по-сурово, отколкото бе възнамерявал.
— Тревога — напрегнато отвърна капитанът.
— И какво означава това?
— Че Съветът на Фалта по някакъв начин е застрашен. Когато камбаната удари три пъти, трябва да се отправим към Пиниона и да изчакваме заповеди. — Тонът му сякаш цитираше наръчник.
— Но вече няма Съвет. Ами ако това е някаква примамка?
— И кой ще я е устроил? — попита хауфутът. — Деорк го няма, Съветът ни предостави властта, а Аркосът на Немохайм е тук, наблюдаван от капитана.
Началникът на стражата се извъртя към хауфута.
— Не, не е тук. Аркосът е в килията си, охраняван от двама от най-доверените ми хора.
Търговецът бавно поклати глава, зинал.
— Аркосът не беше там.
— Значи е избягал — глухо изрече капитанът.
Индретт и съпругът й въздъхнаха дълбоко.
— Така изглежда. Инструър е в беда.
— Но законът налага инструърската градска стража да се събере при Пиниона, когато прозвучи тревогата. Ако не се явим, това ще бъде нарушение. Трябва да възстановим репутацията на стражата, не да я разваляме допълнително. Разрешавате ли ми да се подчиня на призива?
— Да, но ние също ще дойдем — отвърна от името на останалите Манум.
Забавянето бе не повече от петнадесет минути, но се оказа сериозно. По времето, когато началникът на стражата се отправяше с хората си към Пиниона, Аркосът на Немохайм вече беше подредил всичко спрямо желанията си. Само му се искаше да разполага с повече хора. Не би могъл да си мечтае за по-добри обстоятелства от тревогата, и то прозвучала толкова скоро сред отстраняването на главния му противник.
И докато началникът на стражата имаше силен и дисциплиниран ум, с двамата му подчинени нещата стояха по различен начин. Аркосът се нуждаеше само от мигове, за да придобие контрол над единия и да го накара да пререже гърлото на другаря си, а сетне да хвърли трупа в канала. След няма и пет минути посланикът на Немохайм вече беше свободен и се смееше над глупостта на противниците си, които не бяха преценили бъдещото развитие на събитията. Търпението, каза си той, е единствената добродетел, която си струва да бъде развивана.
Когато се наложеше, Аркосът на Немохайм можеше да се движи много бързо и умело. Бе го доказал на селските идиоти при изкатерването си към водопада. Те не бяха очаквали това! Нито биха очаквали да изтича до Пиниона, но той го стори. Атлет в ранните си години, Аркосът разполагаше със скрити ресурси, които можеше да използва при нужда, макар и не безнаказано.
— Привет, войници! — изрева той, докато крачеше към редиците им край Пиниона, без въобще да е задъхан. Петстотин елитни бойци отвърнаха като един:
— Привет, Аркосе!
Петстотин възхвални гърла. А в един момент си мислеше, че никога повече няма да чуе подобно нещо.
— Съветът беше предаден! — кресна Аркосът на Немохайм. — Инфилтраторът Деорк е мъртъв. Неколцина страхливи съветници предадоха ключовете от четирите палати на шепа северни селяци! Това не бива да бъде допускано!