Годината на Кобрата [bg]

Стана по-светло. Минахме покрай надвисналите стени и порти на Тива, покрай богатите имения на благородниците и нататък към по-малко плодородните земи, където къщите бяха построени с кал, а портите нямаха украса. Всичко бе потънало в тишина, ако не се брояха ревът на някое животно и звънците на магаретата, карани ох улични търговци към градските порти в очакване на пазарния ден. Най-накрая спряхме в тясно пристанище, където малка лодка подскачаше във водата, а няколко опърпани рибари поделяха слабия улов. Оставихме един човек да пази баржата. С покрити глави и маскирани лица се промъкнахме на брега, напълно въоръжени, и забързахме към прашния, ограден с липи път.

Отначало се притесних, че сме на погрешното място, но Джарка познаваше Тива и притежаваше най-добрата колекция от чертежи и карти. След един от завоите вдигнах ръка. Недалече група смокинови дървета прикриваха високата разнебитена стена на старо имение. Страж или портиер дремеше клекнал с наведена глава пред черната двойна порта. Джарка се промъкна максимално, откачи лъка си и се приближи още малко. Чух свистенето на тетивата, последвано от свиренето на стрелата, но тя се заби в портата. Джарка изпсува, грабна друга стрела и я изстреля. Този път намери целта, портиерът се опита да подскочи, но после падна по лице. Хвърлихме се към имението като ловджийски кучета. Изкатерихме стените и се прехвърлихме в обрасла градина, където ниската растителност бе гъста и сплетена, басейните на чистотата и малките канали бяха задръстени с бурени и миришеха на гнилоч. Наоколо имаше изоставени беседки и полуразрушени външни постройки.

Пресякохме градината. Изглежда, един от Каракалите бе решил да спи навън, скочи сънен и пиян, но Джарка му преряза гърлото. Продължихме приклекнали към разнебитените дървени стъпала, които водеха към врата с обелена боя. Бях се съсредоточил върху обелените и плесенясали колони и не забелязах как вратата се отвори рязко и две кръвожадни кучета изскочиха с оголени зъби. Нахвърлиха се право към нас, а едновременно с тях стрели разсякоха въздуха над главите ни — ясен знак, че Каракалите вече бяха на крак. Кучета бяха посечени и ние забързахме към входа. Долових движение до един от прозорците на горния етаж и над парапета, който обхождаше плоския покрив. Изпратих Джарка и наемниците да обкръжат къщата.