Безбожникът [bg]

— Чувал съм и за други такива случаи — Теламон докосна клепача си. — Стрелата може да прониже окото и да се забие в костта. Ако за раната се погрижат както трябва, възможно е раненият да оживее. Но как се измъкна?

— Леонид местеше сандъка със съкровището, бутайки го с гръб към мен, пъшкайки под тежестта му. Изправих се, той дори не ме чу. Мислех само как да мина покрай него. Изтичах през мазето и навън. Той крещеше и ругаеше, но по някакъв начин, само боговете знаят как, успях да изкача стълбите и да се измъкна през капака. Затиснах го с една маса и избягах. Лицето ми беше обляно в кръв, тялото ми — набито с тръни. В града цареше суматоха. Гръцката войска се изтегляше и не знаех какво да правя. Леонид беше известен човек, щеше да бъде моята дума срещу неговата, ако изобщо ме оставеше да живея достатъчно дълго, за да разкажа случилото се. Извадих стрелата, но върхът й остана тук. Той почука по веждата си. — Като всеки войник, аз обожавах Херакъл.

— Затова си отишъл в храма му?

Циклоп кимна.

— Поисках убежище.

— Не те ли предаде жрецът на персите?

— Мислех, че ще го направи, но той каза, че преди всичко е грък. Аз молех Херакъл за помощ. Жрецът беше добър човек — здравото око на просяка се насълзи. — Спаси ме. Не беше лекар, а лечител. Извади върха на стрелата и каквото беше останало от окото. Почисти раната със силно вино, за да я промие добре. Лежах дни наред с превързано око. Раната се инфектира. Имах треска, но той почисти гнойта. Бях як и успях да оздравея.

— Защо не остана там?

Циклоп поклати глава.

— Жрецът ме молеше, но ако ме заловяха, персите щяха да ме разпнат, затова избягах. Той ми даде храна и малко пари; казах му, че това е достатъчно. Попитах го защо ми помага — Циклоп присви здравото си око. — Той ми отговори, че един ден македонците ще се върнат. Станах просяк. Стоях надалеч от Дома на Медуза и не казах на никого за случилото се, дори на жреца. Щастието ми се усмихна и македонците се върнаха в Ефес — знаех, че ако Леонид е жив, ще дойде тук.

Теламон отскубна няколко стръка трева и ги запрехвърля между пръстите си. Чу вик от къщата, но не му обърна внимание.

— Чу ли за убийствата в храма на Херакъл?

Просякът кимна.

— Странна история.

— Има ли някакви тайни входове към храма? — попита Теламон. — Би ли могъл някой да се промъкне вътре?

Циклоп поклати глава.

— Аз помагах на стария жрец. Той имаше и други помощници, но тях не ги биваше. Освен това обичаше да стои сам в храма — беше построен от здрав камък. След като започнаха размириците — той направи гримаса — се върнах, но беше твърде късно. Трупът на жреца лежеше на стълбите, пребит и насечен. Дори не можах да разпозная лицето му. Опитах се да измъкна тялото му и да го погреба достойно, но тълпата реши, че го ограбвам, затова го оставих и избягах — той поклати глава. — Не знам какво е станало там, макар че старият жрец беше високопоставен член на съвета на олигарсите. Знам само едно — той вдигна глава, лицето му беше озарено от закачлива усмивка. — Щях да използвам онова, което знам, ако се бях предал на лагерния комендант. Нали реликвата беше сребърна ваза, заобиколена от горяща жарава? Попитах жреца какво има в нея и той ми каза — нищо.