Не се сбогувам [bg]

А мъдрият й татко още през есента на седемнадесета й каза, че руската почва се е изтощила и саксията с цветето трябва да се пренесе на друг чернозем. „Психиатрите са необходими само там, където психично здравите изолират от обществото психично болните, а в една страна, в която психарите изолират здравите, няма какво да търся". И отведе плачещата й майка във Финландия, а оттам - през Швеция и Франция в Швейцария. В Женева му повериха университетска катедра, пишеше й писма и я викаше да дойде при тях. След това писмата от чужбина престанаха да пристигат, а напускането на Русия стана забранено.

Всъщност Мона нямаше никакво намерение да напуска восъчните си поданици. Живуркаше някак, продавайки обзавеждането. Научи се да спекулира, да разменя вещи срещу продукти. Само дето населението на кралството вече не се увеличаваше, защото нямаше откъде да вземе восък.

Преди месец, през април, научи, че край Псков била започнала да работи някаква „восъчна комуна" и на членовете й не им достигали фитили. Намери, закара им ги и ги размени за един пуд много приличен восък. След седмица се прибра вкъщи доволна - а кралството го нямаше. Плъховете в гладния град бяха направо освирепели - не намираха храна по сметищата. И бяха започнали да се завират по жилищата. Бяха изплюскали цялото приказно население: дамите, кавалерите, вратарите, гимназистите, добрите и лошите възлюбени. От прекрасния свят не бе останало нищо освен купчинки фъшкии на плъхове.

Мона рева цял ден, като в детството, когато още не бе изработила чудесния си жизнен девиз. И започна да се готви за „Изход": обратно към детството, при мама и татко. Но през времето, изминало от заминаването на родителите й, пролетарската република бе успяла да затръшне всички открехнати врати, водещи навън. През зимата все още можеше, макар и с риск, да се премине границата по леда на Финския залив, а през топлото време на годината оставаше само обиколният път: на юг, към бялата Русия, и оттам по море, заобикаляйки Европа. Далече ли беше? Да. Тежко ли беше? Опасно ли? Не беше това думата. Но какво да прави? Няма да стои в страната на победилите плъхове, я! При Мона дистанцията от решението до изпълнението винаги бе кратка.

Стегна се и потегли.

Пътят от Питер до Москва се оказа лесен, само в Бологое се наложи да виси две денонощия, защото пътническият влак бе мобилизиран за нуждите на фронта. От Москва до Белгород имаше доста повече приключения: три пъти я сваляха, два пъти обстрелваха влака, неясно кой, край Курск локомотивът издъхна и се наложи всички пътници седемнадесет версти да бутат влака. Но нищо, стигна.

И ето че започна най-трудното: трябваше да преодолее „сумрачните земи", където в немногобройните градове властта бе червена, а наоколо - „зелена", тоест никаква. И някъде в далечината, иззад степта, мъждукаше светлината на бялата власт. Мнозина се опитваха да стигнат дотам, но не всички успяваха.