Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

— Уорлоците може и да не лекуват, но преди са били шамани и знаят как да се погрижат за раните по традиционния начин.

Дрек’Тар направи знак на няколко уорлока и тръгна назад по пътя, по който бяха дошли.

— После — градът има запаси, каквито не сме виждали досега. Има предостатъчно храна и оръжия и брони и други непознати за нас неща. Неща, които ще послужат на Ордата в борбата й за…

Дуротан не можа да изрече думите, които си бе намислил. „В борбата си да елиминира дренаите.“ Вместо това той добави нещо някак си несвързано:

— В борбата си. Ние сме армия. Армията марширува на пълен стомах. Трябва да сме добре нахранени, добре напоени, здрави, отпочинали, защитени. Оргрим, ти вземи една група и започнете от този край. Гутор, ти вземи група и се върнете при портите. Вървете по главния път, докато срещнете групата на Оргрим. Всеки, който може да лекува, да докладва на Дрек’Тар и да прави точно, каквото му се казва.

— Ами ако открием жив дренаи? — попита някой.

Да, наистина. Нямаше подготовка за задържане на пленници и всъщност единствената цел на вземането на пленници бе за вероятни преговори. След като бе станало повече от ясно, че основната цел на Ордата е пълното заличаване на дренаите, нямаше смисъл да се вземат пленници.

— Убийте ги — каза грубо Дуротан.

Той се надяваше дрезгавината на гласа му да се възприеме като израз на ярост, вместо убийствената болка, която усещаше.

— Избийте всички.

Докато орките под негово командване се втурнаха да изпълняват заповедите му, на Дуротан му се прииска Найтстолкър да не бе избързал да го спаси. Щеше да е много по-лесно, ако днес беше загинал от ръката на Ресталаан, отколкото да изрече думите, които току-що изрече. При повече късмет по време на тази ужасяваща кампания за заличаването на раса, която никога не бе вдигала ръка срещу орките, смъртта щеше да срещне Дуротан по-скоро, отколкото по-късно.