Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

Дуротан отметна глава назад и изрева, изливайки болката си пред предците.

Орките продължаваха напред, застилайки пътя си с трупове. Повечето мъртви бяха дренаи, но тук-там можеше да се видят и кафявите тела на загинали орки. Някои от падналите орки бяха още живи и молеха за помощ, но виковете им не бяха чути. Шаманите можеха да ги излекуват със заклинания, но очевидно магията на уорлоците не включваше лечение. Затова те оставаха там, където са паднали, някои издъхваха до телата на дренаите, които самите те бяха убили, а неудържимата вълна продължаваше напред.

Орките поеха по пътя към планината, влизаха във всяка сграда по пътя и убиваха всеки, когото срещнат. Дуротан бе сигурен, че някои дренаи бяха успели да се скрият и се надяваше да не бъдат открити. Той не вярваше, че някой ще откликне на молитвите му. Щом завършеха атаката си, щяха да плячкосват и да търсят оцелели. Той знаеше. Такъв беше планът.

Бяха стигнали до най-голямата сграда, онази, която се намираше най-високо в планината и Дуротан веднага я позна. Това беше домът на господаря, където с Оргрим бяха поканени на вечеря с Пророка. Дуротан с горчивина си помисли, че Велън може би не е толкова голям пророк, щом не е могъл да предвиди този черен момент. Найтстолкър тичаше нагоре по стъпалата и Дуротан не можа да се сдържи. Той се извърна назад и погледна надолу към града, както беше направил първия път, когато изкачи тези стъпала със собствените си два крака.

Тогава дренайският град блестеше като разпръснати на поляната скъпоценни камъни. Сега приличаше точно на това, което беше — разбит град, облян в кръв, в който цареше смърт не само за жителите му, но и за всякаква надежда за мир или примирие, или преговори. Дуротан затвори очи от болка.

„Гордея се с хората си и с града си“ — беше му казал Ресталаан. Ресталаан, който сега лежеше мъртъв на бялата улица сред безброй други дренаи. — „Много се потрудихме тук. Обичаме Дренор. И никога не съм си мислил, че ще имам възможност да го споделя с орк. Пътищата на съдбата наистина са неведоми.“

По-неведоми, отколкото някой орк или дренайски страж можеше да си представи.

Стаите, които преди години бяха потиснали леко двамата младежи, сега изглеждаха напълно задушаващи, натъпкани с огромни оркски воини. Повечето помещения бяха празни. Явно са имали време за бягство — с изключение на тези, които се бяха заклели да загинат в служба на града си. И те загинаха, загинаха стражите, които се опитаха да се опълчат на орките. Красивите орнаментирани мебели бяха използвани за оръжия, които се стоварваха върху главите на дренаите, а потрошаването им само допълни насладата от битката. Орките пробиваха гладките заоблени стени само за удоволствие. Леглата бяха насечени от мечове, купи с плодове и майсторски изваяни статуетки бяха пометени от мебелите и донатрошени от секири или чукове.