Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

Имаше воини и шамани — сега, разбира се, уорлоци, имаше лечители и занаятчии. Първите три вида орки имаха ясна роля и не им липсваше възможност да изпълняват задълженията си. Занаятчиите допринасяха на различни нива — изработваха брони и оръжия, издигаха сгради, с които се възнаграждаваха онези, които славно обливаха телата си с дренайска кръв. Някои приемаха тези работници като по-нисша класа орки. Самият Гул’дан тайно си мислеше същото. Но той беше достатъчно мъдър, за да оцени работата им. Макар тя да не беше особено славна и едва ли можеше да им спечели някакво признание, беше толкова необходима, колкото желанието на воина за борба или умелите заклинания на уорлока.

Тези, които осигуряваха храна, подслон, оръжия — воините и уорлоците нямаше да стигнат далеч без тях. Затова Гул’дан беше започнал да раздава хвалби на занаятчиите, а хубавият резултат бе, че те се вдъхновяваха да работят още по-усърдно и постепенно да се усъвършенстват. Но въпреки че всеки член на клан правеше всичко по силите си и Гул’дан разполагаше с шпионин във всеки клан, за да е сигурен в това, все пак не беше достатъчно.

Завладяването на Телмор се оказа изненадващо лесно и силно повдигна духа на всички. Но Гул’дан знаеше, че успехът на Ордата се дължи до голяма степен на чист късмет. Никой в онзи таен град и за миг не си беше помислял, че домът им може да бъде разкрит и опустошен за няколко часа. Дренаите вярваха, че са в пълна безопасност, защитени от магията на зеления камък, който Гул’дан нарече „Сянката на листото“42 — камъкът, който ги скриваше от очите първо на огрите, а после на орките. Тази лесна победа нямаше да се повтори. Как можеше…