Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

— Ще имате храна, подслон и удоволствието да смачквате дренаите на малки мокри следи по тревата.

Останалите огри слушаха внимателно и сега един от тях буквално заподскача от радост.

— Аз смачква! — изрева весело той и още няколко подхванаха простата, но явно особено развеселяваща фраза.

Блекхенд изчака ентусиазмът им да позатихне, преди да продължи.

— Значи се договорихме?

Огърът-капитан кимна.

— Няма повече наранява огри — изрева той и се обърна към хората си.

Малките му очички блестяха насълзени и този път, виждайки огрите с покрити с белези гърбове, Оргрим изпита леко съжаление към тях. Но съвсем леко.

— Как се казваш? — попита Оргрим.

Капитанът премести погледа си към него.

— Крол — отвърна той.

— Значи, Крол — бързо се намеси Блекхенд, преди заместникът му да успее да каже нещо друго. — Кога мислиш, че ще можем да организираме съвместна атака?

— Сега — отвърна Крол и преди Оргрим или Блекхенд да се възпротивят, той изрева нещо на страховития си роден език.

Другите огри заподскачаха и земята под краката им се разтресе. После всички се обърнаха и се прибраха в пещерата. Блекхенд хвърли поглед към Оргрим, който сви рамене. Той подозираше, че е по-лесно да спрат вълна, отколкото наплив на глупави единодушни гиганти.

— Извикай ги — каза Блекхенд.

Оргрим извади рога от клефтхуф и го наду. Орките изреваха радостно и се спуснаха обратно към тях.

Нямаше време да напомнят за плана на клана Блекрок. Оргрим се надяваше да го помнят, особено фанатизираните Мейм и Ренд. Очакваха ги достатъчно много огри за убиване, но трябваше да убият точно определените гиганти. Защото, ако не го направят и ако дадат на огрите причина да се съмняват в този неочакван и особен съюз, единствените Блекрок щяха да останат бебетата, старците и женските в лагера им.

Оргрим не беше оптимистично настроен. Кланът Блекрок винаги е бил свиреп в битка. Блекхенд беше повече от хитър дивак и Оргрим не беше пропуснал да забележи, че отскоро в клана му бе започнала да се прокрадва някаква маниакална ярост. Докато насочваше вълка си към пещерата, за да се присъедини към щурма на другарите си, той се зачуди дали очите му не го лъжат. Със сигурност зеленикавият оттенък на кожата на орките до него бе само трик на светлината.