Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

Орките вече не бяха групи от разпръснати кланове, а единна бойна сила, готова да пренебрегне стара вражда в името на новата си омраза. Блекхенд яздеше отпред, обграден от тримата огри. Зад него бяха синовете му Ренд и Мейм, които тихо си говореха помежду си и от време на време се кикотеха. Отначало Оргрим беше против тези момчета да влизат в битка, но те бяха доказали, че са по-силни и по-добри от очакваното. Те не притежаваха хитростта на баща си, но определено бяха наследили жаждата му за кръв. Гриселда също тренираше, но тя не беше роден воин като братята си. И все пак имената на момчетата им подхождаха. Баща им ги мерна с гневни очи и те моментално се укротиха.

Оргрим се чудеше дали Блекхенд ще произнесе реч и се надяваше да не го прави. Военачалника беше най-добър на действия, а не на думи и кланът му бе повече от готов да го следва. За негово облекчение Блекхенд огледа морето от воини, кимна и даде заповед за атака.

Първата вълна се спусна напред с диви викове и заля предпланинската местност, където се криеха огрите. Отначало гигантите бяха толкова объркани, виждайки трима от своите на страната на орките, че просто стояха и се оставиха да бъдат избити. После, когато бавните им мозъци започнаха да проумяват, че това е атака, съществата живнаха. Те все пак не атакуваха своите хора, които се потътриха през редиците им, за да разговарят с водача на стражите, скрит в пещерата.

Оргрим беше решен да се забавлява на това клане на огри, което явно за последен път щеше да му се позволи, и размахваше дуумхамъра с нещо, наподобяващо радост. Вълкът му беше бърз и лесно се промъкваше между дебелите като дънери крака на огъра, който безсилно се гневеше и замахваше яростно с боздугана си. Оргрим си спомни колко огромни му се струваха, когато бе дете. Те все още си бяха големи, но той също порасна и освен това сега умело държеше легендарно оръжие. Оркът нарани пищяла на огъра и той изрева от болка. Вълкът на Оргрим отскочи встрани от пътя на гиганта, който се сгромоляса и разтърси земята. Опита да се изправи, отблъсвайки туловището си от земята с големите си дебели ръце, но други орки Блекрок вече се бяха нароили около него. По-бързо, отколкото дори Оргрим успя да види, огърът умря, облян в кръв от над двайсетина разреза.