![Възходът на Ордата [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/2/vzhodt-na-ordata-bg-lp-download.jpg)
Възходът на Ордата [bg] [ЛП]
- Автор: Голдэн Кристи
- Серия: World of Warcraft(bg) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на Ордата [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Една истинска история за магия, война и героизъм, базирана на най-продаваната и награждавана поредица компютърни игри на Blizzard Entertainment.
Подписът представляваше мастилен отпечатък от дясната ръка на Блекхенд.
Дуротан побесня. Как е могъл Оргрим да сподели с вожда си такава информация? Наистина ли подкрепяше Блекхенд до там, че да разкаже на Военачалника за стария инцидент и по този начин да постави приятеля си в такова безизходно положение? Гневът му нарасна, когато осъзна за каква информация говори Блекхенд — отиването им до града като малки момчета, начина, по който градът се прикрива, почти свръхестествената памет на Дуротан. Това бяха неща, които може да са били подметнати в разговор по всяко време от последните няколко години. Блекхенд беше достатъчно интелигентен да събере трошичките информация и да ги запази, докато станат полезни.
Дуротан реши да излъже и да каже, че не помни думите, с които Ресталаан беше развалил илюзията, която пазеше дренайския град скрит от очите на огрите… а сега и от очите на орките. Беше минало много време, а и той бе чул думите само веднъж. Всеки би могъл да ги забрави. Но заплахата в писмото беше толкова тънко намекната, че звучеше почти абсурдно. Ако Дуротан се съгласи да поведе атаката, ще докаже лоялността си на Ордата, на Блекхенд и на Гул’дан… поне засега. Ако откаже, дори с твърдението, че не помни думите, които Блекхенд му заповядва да изговори… Е, също като Оргрим, Дуротан се опасяваше от най-лошото.
Вестоносецът чакаше. Дуротан взе единственото възможно решение. Той изправи спокойното си лице към вестоносеца.
— Ще изпълня заповедта на Военачалника, разбира се. За Ордата!
Вестоносецът го изгледа едновременно с облекчение и изненада.
— Военачалника ще остане доволен от отговора ви. Имам инструкции да ви дам това.
Тя се присегна към кожената си чанта, от която извади малка торбичка и я подаде на Дуротан.
— Вашите воини и уорлоци трябва да тренират с тези неща.
Дуротан кимна. Той знаеше какво му дават — „Сърцето на яростта“ и „Ярката звезда“, които беше заповядал да бъдат иззети от Велън. Тези камъни може би бяха единственото нещо, заради което бе пощаден, когато си навлече гнева на Нер’зул. Сега щеше да ги използва точно срещу тези, от които ги беше взел.
— Скоро Военачалника ще се свърже с вас — каза вестоносецът, наклони глава и обърна вълка си.
Дуротан я погледа как се отдалечава. Драка пристъпи тихо до него. Той й подаде писмото и се прибра в палатката им. След малко тя отиде при него и обви ръце около тялото му в гръб, а той зарови лице в ръцете си, огорчен от събитията, довели до ужасното решение, което беше принуден да вземе.
След няколко дни бойният отряд се събра в лагера на Фростулф. Повечето воини и уорлоци бяха от клана Блекрок, но в тълпата се виждаха и доста оцветени лица от Уорсонг и дори няколко от Шатърд Хенд. Дори най-непроницателните орки Фростулф можеха да усетят недоверието и презрението на гостите. Дуротан знаеше, че неслучайно другите орки бяха членове на най-войнствените кланове. Всички те бяха дошли, за да се уверят, че Фростулф няма да допуснат грешка в някой критичен момент. Дуротан бегло се зачуди кой ли от тях е инструктиран да пререже гърлото му при първия намек за колебливост. Надяваше се да не е Оргрим. Двамата другари размениха само няколко думи и Дуротан прочете съжалението в очите му. И поне това го накара да се зарадва.
Предварително беше изпратен вестоносец, за да може да бъдат подготвени достатъчно огньове, храна и напитки за гладните „гости“. Мнозина от орките Фростулф предоставиха собствените си домове, за да могат тези, които на следващата сутрин ги чакаше битка, да си починат възможно най-добре. Дуротан и Оргрим се срещнаха с останалите, които щяха да водят атаката, за да ги запознаят с разположението на града, доколкото го помнеха.
На зазоряване бойната група — една малка армия орки — потегли. Те преминаха ливадите, които обикалят гората Терокар — мястото, където преди много време Оргрим и Дуротан се състезаваха и бяха изненадани от страховития огър.
Никакви тромави гиганти не притесниха вълните от орки, които решително се придвижваха към своята цел. Дуротан яздеше своя Найтстолкър41 в челната редица до Оргрим. Двамата мълчаха, но Дуротан не пропусна да забележи, че сивите очи на Оргрим попиват гледката на мястото, където две момчета бяха спасени от дренайски воини.
— Много дълги години минаха, откакто бяхме тук — каза Дуротан.
41
Найтстолкър — Nightstalker (англ.) — night (нощ(ен); stalker (който дебне, ловец). — Б.пр.