Приливи на Мрака [bg] [ЛП]
- Автор: Розенберг Аарон
- Серия: World of Warcraft(bg) #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Приливи на Мрака [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Но каква, чудеше се той. Завладяха гората и прогониха елфите от дома им. Атакуваха Еъри Пийк и опустошиха Каз Модан. Къде ли щяха да ударят сега? Той се опита да помисли от тяхна гледна точка. Ако беше на тяхно място и трябваше да ги води, накъде щеше да се насочи сега? Какво друго оставаше заплаха за тях? И тогава осъзна. Най-голямата заплаха беше самото сърце на Алианса. Мястото, откъдето започна всичко. Той се обърна към Кадгар, който кимна, явно мислейки си за същото нещо.
— Столицата!
Имаше логика. От Силвърмуун, който се намираше на северния край на Куел’Талас, орките щяха да продължат към планините директно към Лордерон, излизайки недалеч от езерото Лордамиър и самата Столица. Там бяха останали твърде малко защитници, защото Теренас изпрати повечето си хора в редиците на Алианса. За щастие, проходът през планината налагаше да минат първо през Алтерак и макар Перинолд да не беше най-яростният привърженик на Алианса, със сигурност щеше да мобилизира силите си, за да защити земите си. Но орките можеха да завладеят Алтерак само с числеността си и после да се излеят по планината и да атакуват града.
— От Лордерон могат да се разпръснат из целия континент — отбеляза Алериа. — И, ако оставят част от армията си тук, ще имат две точки, от които да се разпръсват настрани. Могат да покрият цялата земя само за няколко седмици.
Туралиън кимна.
— Поне знаем какво планират — каза той, напълно уверен в правотата си. — Това значи, че трябва да открием начин да ги спрем.
Той се загледа в бушуващите пожари в далечината.
— Но не и тук. Изтеглете хората към хълмовете. После ще се съберем да обсъдим стратегията си.
Той обърна коня си и препусна в галоп към гората, оставяйки лейтенантите му да предадат заповедта. Повече не искаше да вижда величествената гора зад гърба си в пламъци.
Петнадесет
— Да вървим! — извика Дуумхамър. — Вдигайте си чукалата и тръгвайте!
Той се загледа за миг във воините си, докато вождовете им крещяха и ги блъскаха, за да въведат ред. После се обърна към Гул’дан, който търпеливо чакаше наблизо.
— Какво? — попита той.
— Аз и кланът ми ще останем известно време тук — отвърна Гул’дан. — Имам още планове за Олтарите на бурите, с които да увеличим мощта на Ордата.
Дуумхамър се намръщи. Той все още нямаше доверие на ниския и грозен уорлок. Но трябваше да признае, че двуглавите огри се оказаха особено ефективни в битката при превземането на Куел’Талас. Наистина, онези проклети джуджета с техните грифони се намесиха и заради тях изгубиха няколко огъра, но без помощта на огромните създания нямаше да могат да разкъсат редиците на Алианса и да се прегрупират. Накрая той кимна.
— Прави каквото трябва — каза той на Гул’дан. — Но не се бави много. Много скоро ще се нуждаем от всяка подкрепа, за да повалим Лордерон.
— Няма да се забавя — увери го Гул’дан и се усмихна. — Вие сте прав… бързината е от съществено значение.
Начинът, по който вещерът се изрази, притесни Дуумхамър, но точно тогава към него се затича Зулухед и главният уорлок се измъкна от пронизващия поглед на господаря си, за да изслуша последните доклади за останалите защитници на гората.
— Не можем да разбием защитата им — казваше вождът на Драгънмоу, който изглеждаше по-скоро гневен, отколкото разочарован.
— Дори драконите не могат — продължи той, поклащайки глава. — Огънят им залива града, без да го докосне, а ноктите им се сблъскват с някаква непреодолима невидима бариера.
— Заради Слънчевия извор — намеси се Гул’дан. — Това е техният източник на магия. Дава им невероятни сили.
Дуумхамър реши, че за един уорлок е напълно естествено да знае такива неща.
— Има ли някакъв начин да го унищожим или източим, или да го завладеем? — попита той.
Но Гул’дан поклати глава.
— Вече опитах — призна той. — Усещам силата му, но е непозната за мен и не мога да я достигна.
Той почеса наболата си брада.
— Подозирам, че само елфите могат да черпят енергия от там, защото изворът е свързан с тях и земята им.
— Можеш ли да използваш олтарите, за да разбиеш защитата им? — попита Дуумхамър.
Гул’дан отново се усмихна.