Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Приливи на Мрака [bg] [ЛП]
Приливи на Мрака [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Электронная книга - «Приливи на Мрака [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:

След като елиминира продажния Блекхенд, Оргрим Дуумхамър поема властта над Ордата на орките. Той е решен да покори останалата част от Азерот, за да може хората му отново да изградят свой дом във… Вселената на Уоркрафт. Андуин Лотар, бивш Първи рицар на Стормуинд, напуска опустошената си родна земя и повежда хората си през Голямо море към бреговете на Лордерон. Там с помощта на благородния крал Теренас той обединява човешките нации в мощен Алианс. Но дори този съюз може да се окаже недостатъчен, за да спре безпощадния марш на оркската Орда. В борбата между двете основни сили се включват елфи, джуджета и тролове. Дали Алианса ще възтържествува или приливите на мрака на Ордата ще погълнат последните надежди за свобода на Азерот?
1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 114
Перейти на страницу:

Но каква, чудеше се той. Завладяха гората и прогониха елфите от дома им. Атакуваха Еъри Пийк и опустошиха Каз Модан. Къде ли щяха да ударят сега? Той се опита да помисли от тяхна гледна точка. Ако беше на тяхно място и трябваше да ги води, накъде щеше да се насочи сега? Какво друго оставаше заплаха за тях? И тогава осъзна. Най-голямата заплаха беше самото сърце на Алианса. Мястото, откъдето започна всичко. Той се обърна към Кадгар, който кимна, явно мислейки си за същото нещо.

— Столицата!

Имаше логика. От Силвърмуун, който се намираше на северния край на Куел’Талас, орките щяха да продължат към планините директно към Лордерон, излизайки недалеч от езерото Лордамиър и самата Столица. Там бяха останали твърде малко защитници, защото Теренас изпрати повечето си хора в редиците на Алианса. За щастие, проходът през планината налагаше да минат първо през Алтерак и макар Перинолд да не беше най-яростният привърженик на Алианса, със сигурност щеше да мобилизира силите си, за да защити земите си. Но орките можеха да завладеят Алтерак само с числеността си и после да се излеят по планината и да атакуват града.

— От Лордерон могат да се разпръснат из целия континент — отбеляза Алериа. — И, ако оставят част от армията си тук, ще имат две точки, от които да се разпръсват настрани. Могат да покрият цялата земя само за няколко седмици.

Туралиън кимна.

— Поне знаем какво планират — каза той, напълно уверен в правотата си. — Това значи, че трябва да открием начин да ги спрем.

Той се загледа в бушуващите пожари в далечината.

— Но не и тук. Изтеглете хората към хълмовете. После ще се съберем да обсъдим стратегията си.

Той обърна коня си и препусна в галоп към гората, оставяйки лейтенантите му да предадат заповедта. Повече не искаше да вижда величествената гора зад гърба си в пламъци.

Петнадесет

— Да вървим! — извика Дуумхамър. — Вдигайте си чукалата и тръгвайте!

Той се загледа за миг във воините си, докато вождовете им крещяха и ги блъскаха, за да въведат ред. После се обърна към Гул’дан, който търпеливо чакаше наблизо.

— Какво? — попита той.

— Аз и кланът ми ще останем известно време тук — отвърна Гул’дан. — Имам още планове за Олтарите на бурите, с които да увеличим мощта на Ордата.

Дуумхамър се намръщи. Той все още нямаше доверие на ниския и грозен уорлок. Но трябваше да признае, че двуглавите огри се оказаха особено ефективни в битката при превземането на Куел’Талас. Наистина, онези проклети джуджета с техните грифони се намесиха и заради тях изгубиха няколко огъра, но без помощта на огромните създания нямаше да могат да разкъсат редиците на Алианса и да се прегрупират. Накрая той кимна.

— Прави каквото трябва — каза той на Гул’дан. — Но не се бави много. Много скоро ще се нуждаем от всяка подкрепа, за да повалим Лордерон.

— Няма да се забавя — увери го Гул’дан и се усмихна. — Вие сте прав… бързината е от съществено значение.

Начинът, по който вещерът се изрази, притесни Дуумхамър, но точно тогава към него се затича Зулухед и главният уорлок се измъкна от пронизващия поглед на господаря си, за да изслуша последните доклади за останалите защитници на гората.

— Не можем да разбием защитата им — казваше вождът на Драгънмоу, който изглеждаше по-скоро гневен, отколкото разочарован.

— Дори драконите не могат — продължи той, поклащайки глава. — Огънят им залива града, без да го докосне, а ноктите им се сблъскват с някаква непреодолима невидима бариера.

— Заради Слънчевия извор — намеси се Гул’дан. — Това е техният източник на магия. Дава им невероятни сили.

Дуумхамър реши, че за един уорлок е напълно естествено да знае такива неща.

— Има ли някакъв начин да го унищожим или източим, или да го завладеем? — попита той.

Но Гул’дан поклати глава.

— Вече опитах — призна той. — Усещам силата му, но е непозната за мен и не мога да я достигна.

Той почеса наболата си брада.

— Подозирам, че само елфите могат да черпят енергия от там, защото изворът е свързан с тях и земята им.

— Можеш ли да използваш олтарите, за да разбиеш защитата им? — попита Дуумхамър.

Гул’дан отново се усмихна.

1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 114
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)