Повелител на сенките [bg]

Горите бяха останали зад тях и докато полумракът се превръщаше в истинска нощ, четиримата ловци на сенки крачеха през призрачни зелени поля, разделени от ниски каменни стени. От време на време през мъглата отново виждаха късче от странната, поразена от мор земя. Понякога зърваха в далечината очертанията на град и притихваха, за да не привлекат внимание.

Бяха изяли остатъка от храната си на хълма. Тя не беше много, ала Ема не беше гладна. В стомаха й се беше настанило ръмжащо нещастие.

Не бе в състояние да забрави какво бе видяла, когато се събуди, самичка в тревата.

Надигнала се бе и се бе огледала за Джулиън. Нямаше го, дори отпечатъкът от тялото му в тревата до нея почти бе изчезнал.

Въздухът беше тежък и сребърно-златен, и я беше замаял, когато се изкачи на хребета и понечи да извика името му.

И тогава го видя, по-ниско на склона. Влажният въздух си играеше с ръкавите, с краищата на косата му. Не беше сам. Елфическо момиче, облечено в окъсана, черна туника беше с него. Косата й имаше цвят на обгорени розови цветчета, сивкаво-розова, и се полюшваше лекичко около раменете й.

На Ема й се стори, че вдигна очи към нея за миг и се усмихна. Но може и да си го беше въобразила. Сигурна бе обаче, че не си въобрази онова, което се случи после — когато елфическото момиче се приведе към Джулс и го целуна.

Не беше сигурна какво смяташе, че ще се случи; част от нея очакваше да види как Джулс я отблъсква. Ала той не го направи. Вместо това обви ръце около нея и я притегли към себе си. Стомахът на Ема се обърна наопаки, когато го видя да я притиска към тялото си. Прегръщаше я с всичка сила и устните им се движеха заедно, докато нейните ръце се спускаха от раменете по гърба му.

Имаше нещо почти красиво в тази гледка, по един ужасен начин. Ема усети как я пронизва споменът за това какво бе усещането самата тя да целува Джулс. А у него нямаше никакво колебание, никаква неохота, никаква сдържаност, сякаш запазваше късче от себе си за Ема. Отдаде се изцяло на целувката и беше красив, докато го правеше, а знанието, че сега вече наистина го беше изгубила, бе ужасно.

На Ема й се стори, че буквално усеща как сърцето й се разбива, като крехко парченце порцелан.

Елфическото момиче се бе откъснало, а после се появиха Марк и Кристина и Ема повече не бе в състояние да гледа случващото се. Извърна се и се свлече в тревата, мъчейки се да не повърне.

Ръцете й се свиха в юмруци на земята. Стани, заповяда си свирепо. Поне това дължеше на Джулс. Той беше скрил болката, която бе изпитал, когато тя сложи край на онова между тях — сега бе неин ред да стори същото.