Галерия на мъртвите [bg]

Петнайсет минути по-рано

Веднага щом агент Фишър излезе от стаята за наблюдение, агент Уилямс пристъпи към Хънтър и Гарсия.

— Искам да се извиня за държането на агент Фишър — искрено каза той. — Както казах на капитан Суарес, денят беше дълъг и пълен с изненади за всички нас, и това й се отрази, поне днес. Тя обикновено не се държи така. Страхотен агент е. Владее се. Наясно е как стоят нещата, но никой от нас не е работил по такъв отчайващ случай.

Хънтър кимна.

— Няма проблем. Разбирам неудовлетворението й.

— Неудовлетворението й е само малка част от проблема й — подхвърли Карлос, който не беше толкова склонен да й прости.

Агент Уилямс го погледна.

— Хайде, можем да престанем да се преструваме — поясни Гарсия. — Повече от очевидно е, че тя се изнервя от факта, че се чувства заплашена от нас.

През еднопосочното огледало те видяха, че агент Фишър влезе в стаята за разпити и затвори вратата.

Мъжът до масата не реагира.

— Вие двамата сте били определени за водещи агенти в разследването на племенницата на директор Кенеди — продължи Карлос. — Това е огромна отговорност, възложена ви от самия директор, и означава, че той не само че ви има доверие, но и вероятно ви смята за най-добрите си агенти. Естествено, вие искате да се представите добре, но след повече от два месеца без резултати и няколко издънки, нещата леко загрубяват, нали? Нервите са опънати вероятно още преди директор Кенеди да реши да покани нас да се включим в разследването. — Той повдигна рамене и се поправи: — Под „нас” имам предвид Робърт. Аз съм само последица. Все едно, на агент Фишър това изобщо не й харесва, защото за нея в очите на директора Кенеди изведнъж златната двойка не блести толкова ярко като преди.

На агент Уилямс му беше трудно да отговори.

— Не съм сигурен какво си мисли тя, че ще се случи — продължи Гарсия. — Но ние не сме тук, за да дискредитираме някого или да настъпваме някого по мазола. Не сме дошли да се състезаваме с вас, нито да се опитваме да смаем директора Кенеди или някой друг. Искаме само да хванем този психопат, както и вие искате.

Многопосочният микрофон на тавана над металната маса в стаята за разпити предаде гласа на агент Фишър силно и ясно и всички в стаята за наблюдение млъкнаха. По високоговорителите те чуха, че тя се представи и после каза на заподозрения, че е главният агент в разследването и че това ще бъде единствената му възможност да разговаря с нея.

Хънтър беше скръстил ръце на гърдите си и цялото му внимание беше съсредоточено върху мъжа, който седеше до масата. Предпочиташе да е в стаята за разпити, но дори от другата страна на еднопосочното огледало ясно виждаше задържания и можеше да търси издайнически знаци в изражението и движенията на тялото му. Той забеляза, че погледът му стана по-напрегнат, сякаш преценяваше думите на агент Фишър. Когато тя го попита за име и след мълчанието му предложи да му измисли някое, Хънтър видя лекото повдигане на раменете му в отговор.