Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Галерия на мъртвите [bg]
Галерия на мъртвите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Галерия на мъртвите [bg]

Электронная книга - «Галерия на мъртвите [bg]». Краткое содержание книги:

„От трийсет и една години работя в полицията, но ако преди да умра, ми позволят да избера едно нещо, което бих искал да не съм видял, ще бъде онова там вътре.“ Това са думите на лейтенант от полицията на Лос Анджелис към детективите Хънтър и Гарсия от отдел „Свръхтежки убийства“. Самите те са ужасени, когато пристигат на едно от най-зловещите местопрестъпления, които са виждали. Случаят е заплетен, а неочакван обрат налага детективите да си партнират с ФБР. Целта е да заловят сериен убиец, чието извратено въображение няма граници. Психопат, който обича това, което прави. За него отнемането на живот е много повече от просто убийство. То е изкуство… А той е страстен колекционер. Крис Картър отново успява майсторски да съчетае в едно динамика и сюжет, изпълнен с неочаквани обрати, като доказа, че освен даровит писател, е и умел познавач на човешката психика и престъпна природа. Картър е автор на „Екзекуторът“, „Хамелеона се завръща“, „Хищникът“, „Скулптора“, „Един по един“, „Престъпен ум“, „Отмъстителят“ и „Смъртоносно обаждане“.
1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 142
Перейти на страницу:

Гарсия едва не изигра танца на победата.

Агент Фишър си пое дълбоко дъх, но преди да успее да отговори, агент Уилямс пристъпи напред и сложи ръка на рамото на партньорката си.

— Извинявам се, капитане. Определено не сме дошли тук да се караме или да ядосваме някого. Признателни сме ви за съдействието. Денят беше много дълъг и пълен с изненади за всички нас и малко не сме във форма. Вие сте прав. Може би трябваше да изчакаме до сутринта, когато всички ще са отпочинали и не толкова нервни, но след като вече сме тук, имате ли нещо против, ако продължим по-нататък и разговаряме със задържания?

Капитан Суарес отвърна на втренчения поглед на агент Уилямс:

— Насам.

Докато вървяха по коридора, Гарсия се наведе към Хънтър:

— Аз ли съм единственият, който мисли, че това „Ще бъде забавно”, единственото, което е изрекъл заподозреният, откакто е арестуван, е малко странно?

— Не — отговори Хънтър. — И аз мисля така.

Капитан Суарес зави наляво в дъното на коридора, насочи всички покрай врата, пазена от млад полицай, и после ги въведе в малка стая за наблюдение зад ъгъла. Въздухът между четирите бетонни стени беше неприятно топъл.

— Ето го — рече капитан Суарес.

През голямото еднопосочно огледало на стената точно пред тях те видяха висок и широкоплещест мъж, който седеше до метална маса. Ръцете му бяха оковани в белезници с дълга трийсет сантиметра верига, закована за масата. Той се беше облегнал назад на стола в удобна поза, доколкото можеше, като се имаше предвид неприятното му положение. Беше навел глава, и съсредоточил поглед в скута си. Носеше тъмносиня тениска, сини джинси и черни кецове „Ол-Стар”. Връзките на кецовете му бяха взети като предпазна мярка.

Всички дълго и внимателно гледаха мъжа от другата страна на огледалото и ако някой от тях си беше представял как изглежда Хирурга, този човек беше доста близо до описанието.

— Доколкото разбрах — каза агент Фишър, — той не е имал документи за самоличност в себе си, като е бил арестуван.

— Точно така — потвърди капитан Суарес. — Носел е само фотоапарат.

— Фотоапарат? — Въпросът беше зададен от агент Уилямс, но на лицата на всички беше изписано безпокойство. Те не знаеха този факт дотогава, тъй като не бяха видели доклада от ареста.

— Да. Когато го изненадали на местопрестъплението, двамата полицаи го видели да пуска на пода някакъв тежък предмет. Помислили, че е оръжие. Оказал се фотоапарат.

Агент Фишър се обърна към групата и повдигна вежда:

— Казах ви, че той вероятно снима местопрестъпленията си, нали?

— Фотоапаратът е прибран като веществено доказателство и е горе — съобщи Суарес.

— Някой прегледа ли снимките? — попита Хънтър.

— Не — отвърна капитанът и нарочно се усмихна престорено на агент Фишър. — По две причини. Първо, тъй като разследването не е наше и вещественото доказателство не принадлежи на нас. И второ, фотоапаратът не е цифров.

Този факт изненада всички.

— Говорим за старомоден фотоапарат с трийсет и шест милиметрово филмче. Ще трябва да проявите филмчето, ако искате да видите снимките.

— Няма проблем — каза агент Брандън и кимна на капитан Суарес. — Да отидем да вземем фотоапарата. Ще поръчам снимките да бъдат готови след един час — обърна се той към агенти Уилямс и Фишър. — Най-много два.

Капитанът погледна останалите от групата

— Всичко е наред, капитане — увери го агент Уилямс. — Ще се оправим сами. Ще му зададем няколко въпроса.

— Както желаете — отговори той и двамата с агент Брандън излязоха от стаята.

Всички отново се вгледаха в мъжа от другата страна на еднопосочното огледало, но агент Фишър като че ли го гледаше по малко по-различен начин. В очите й имаше нов блясък, сякаш знаеше нещо, което другите не знаеха.

— Трябва да пуснем Робърт да говори с него — предложи Гарсия. — Той е експерт по разпитите.

1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 142
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)