Галерия на мъртвите [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #9
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-465-9
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Галерия на мъртвите [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия едва не изигра танца на победата.
Агент Фишър си пое дълбоко дъх, но преди да успее да отговори, агент Уилямс пристъпи напред и сложи ръка на рамото на партньорката си.
— Извинявам се, капитане. Определено не сме дошли тук да се караме или да ядосваме някого. Признателни сме ви за съдействието. Денят беше много дълъг и пълен с изненади за всички нас и малко не сме във форма. Вие сте прав. Може би трябваше да изчакаме до сутринта, когато всички ще са отпочинали и не толкова нервни, но след като вече сме тук, имате ли нещо против, ако продължим по-нататък и разговаряме със задържания?
Капитан Суарес отвърна на втренчения поглед на агент Уилямс:
— Насам.
Докато вървяха по коридора, Гарсия се наведе към Хънтър:
— Аз ли съм единственият, който мисли, че това „Ще бъде забавно”, единственото, което е изрекъл заподозреният, откакто е арестуван, е малко странно?
— Не — отговори Хънтър. — И аз мисля така.
Капитан Суарес зави наляво в дъното на коридора, насочи всички покрай врата, пазена от млад полицай, и после ги въведе в малка стая за наблюдение зад ъгъла. Въздухът между четирите бетонни стени беше неприятно топъл.
— Ето го — рече капитан Суарес.
През голямото еднопосочно огледало на стената точно пред тях те видяха висок и широкоплещест мъж, който седеше до метална маса. Ръцете му бяха оковани в белезници с дълга трийсет сантиметра верига, закована за масата. Той се беше облегнал назад на стола в удобна поза, доколкото можеше, като се имаше предвид неприятното му положение. Беше навел глава, и съсредоточил поглед в скута си. Носеше тъмносиня тениска, сини джинси и черни кецове „Ол-Стар”. Връзките на кецовете му бяха взети като предпазна мярка.
Всички дълго и внимателно гледаха мъжа от другата страна на огледалото и ако някой от тях си беше представял как изглежда Хирурга, този човек беше доста близо до описанието.
— Доколкото разбрах — каза агент Фишър, — той не е имал документи за самоличност в себе си, като е бил арестуван.
— Точно така — потвърди капитан Суарес. — Носел е само фотоапарат.
— Фотоапарат? — Въпросът беше зададен от агент Уилямс, но на лицата на всички беше изписано безпокойство. Те не знаеха този факт дотогава, тъй като не бяха видели доклада от ареста.
— Да. Когато го изненадали на местопрестъплението, двамата полицаи го видели да пуска на пода някакъв тежък предмет. Помислили, че е оръжие. Оказал се фотоапарат.
Агент Фишър се обърна към групата и повдигна вежда:
— Казах ви, че той вероятно снима местопрестъпленията си, нали?
— Фотоапаратът е прибран като веществено доказателство и е горе — съобщи Суарес.
— Някой прегледа ли снимките? — попита Хънтър.
— Не — отвърна капитанът и нарочно се усмихна престорено на агент Фишър. — По две причини. Първо, тъй като разследването не е наше и вещественото доказателство не принадлежи на нас. И второ, фотоапаратът не е цифров.
Този факт изненада всички.
— Говорим за старомоден фотоапарат с трийсет и шест милиметрово филмче. Ще трябва да проявите филмчето, ако искате да видите снимките.
— Няма проблем — каза агент Брандън и кимна на капитан Суарес. — Да отидем да вземем фотоапарата. Ще поръчам снимките да бъдат готови след един час — обърна се той към агенти Уилямс и Фишър. — Най-много два.
Капитанът погледна останалите от групата
— Всичко е наред, капитане — увери го агент Уилямс. — Ще се оправим сами. Ще му зададем няколко въпроса.
— Както желаете — отговори той и двамата с агент Брандън излязоха от стаята.
Всички отново се вгледаха в мъжа от другата страна на еднопосочното огледало, но агент Фишър като че ли го гледаше по малко по-различен начин. В очите й имаше нов блясък, сякаш знаеше нещо, което другите не знаеха.
— Трябва да пуснем Робърт да говори с него — предложи Гарсия. — Той е експерт по разпитите.