Галерия на мъртвите [bg]

Трак, трак, трак, трак.

Мъжът, изглежда, се наслаждаваше на странното напрежение.

Агент Фишър най-после спря пред масата и зачака.

Задържаният не помръдна. Седеше забил поглед в скута си и с ръце на масата.

Агент Фишър хвърли на масата бележника, който носеше. Шумът изобщо не стресна арестанта, но привлече вниманието му. Той най-сетне вдигна глава и погледна в очите агента на ФБР.

— Здравейте — каза тя строго.

Изразът в очите на мъжа беше леденостуден и пресметлив. Нямаше мрачни опасения. Нито страх. Той я преценяваше и агент Фишър разбра това. Много пъти беше виждала този студен израз, който не я плашеше.

— Аз съм специален агент Фишър от Федералното бюро за разследване.

Ако очакваше на лицето на мъжа да премине дори сянка на колебание, когато спомена за коя правоприлагаща агенция работи, агент Фишър остана горчиво разочарована. Поведението на задържания изобщо не се промени. Той продължи да анализира жената, която стоеше пред него. В настроението, в което беше, агент Фишър не видя смисъл да губи време с разговор за незначителни неща.

Трик номер едно — накарай заподозрения да мисли, че ти си длъжностното лице с най-висок ранг в разследването. Той винаги ще говори пред най-високопоставения служител. Защо? Мнозина психопати серийни убийци, когато най-после осъзнаят, че играта вероятно е свършила, правят всичко, за да сключат сделка, и знаят, че само един човек на самия връх има властта да преговаря и да сключи сделка. Говоренето с всеки друг е само загуба на време. Агент Фишър виждаше, че мъжът няма намерение да губи време.

— Аз съм главният агент, който ръководи разследването — излъга тя.

Когато чу тези думи, в очите на арестанта най-после се промени нещо.

Ерика Фишър се взря в отражението си в еднопосочното огледал вляво от нея и седна от другата страна на масата срещу мъжа.

— Това е единствената възможност, която ще имаш да говориш с мен. След това ще си тръгна и няма да ти дам друга възможност. Разбираш ли какво ти казвам?

Погледът на мъжа сякаш стана по-напрегнат. Той все още я преценяваше.

— И така, нека да приключим с представянето. Както казах, аз съм специален агент Фишър… а ти си?

Мълчание.

— Някакво име, с което да те наричам само заради разговора? — настоя тя.

Каменното изражение на задържания беше непроницаемо като нейното, но не съвсем. И въпреки това отговор не последва.

Агент Фишър спокойно се облегна назад на стола и кръстоса крака.

Мъжът сключи ръце върху масата.

Агент Фишър забеляза, че ноктите му са чисти и старателно изрязани.

— Предпочиташ ли аз да измисля име, което да мога да използвам, докато решиш да ми кажеш истинското си име? — попита тя.

Мъжът не помръдна няколко секунди и после едва забележимо повдигна рамене. Въпреки че мълчеше, това пак беше някакъв вид отговор. Агент Фишър бележеше напредък.

Време беше да провери някои реакции.

— Добре… Да видим… Мога да те наричам… — Тя се престори, че мисли. — Да речем, Хирург. Какво ще кажеш? Съответства ли това на уменията ти?