Галерия на мъртвите [bg]

Автор: (2) Крис Картер
Серия: Робърт Хънтър #9
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Ера
ISBN: 978-954-389-465-9
Переводчик: Юлия Чернева
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Галерия на мъртвите [bg]». Краткое содержание книги:

„От трийсет и една години работя в полицията, но ако преди да умра, ми позволят да избера едно нещо, което бих искал да не съм видял, ще бъде онова там вътре.“ Това са думите на лейтенант от полицията на Лос Анджелис към детективите Хънтър и Гарсия от отдел „Свръхтежки убийства“. Самите те са ужасени, когато пристигат на едно от най-зловещите местопрестъпления, които са виждали. Случаят е заплетен, а неочакван обрат налага детективите да си партнират с ФБР. Целта е да заловят сериен убиец, чието извратено въображение няма граници. Психопат, който обича това, което прави. За него отнемането на живот е много повече от просто убийство. То е изкуство… А той е страстен колекционер. Крис Картър отново успява майсторски да съчетае в едно динамика и сюжет, изпълнен с неочаквани обрати, като доказа, че освен даровит писател, е и умел познавач на човешката психика и престъпна природа. Картър е автор на „Екзекуторът“, „Хамелеона се завръща“, „Хищникът“, „Скулптора“, „Един по един“, „Престъпен ум“, „Отмъстителят“ и „Смъртоносно обаждане“.

Перейти на страницу:

Агент Уилямс напомни на партньорката си думите, които беше употребила:

— „Например откога? Около два месеца, плюс-минус?” Агент Фишър започна да изглежда малко объркана.

— Той само повтори твоите последните думи — „плюс-минус” — и мозъкът ти отново го възприе като, да, по-отдавна от два месеца”.

Настъпи дълго неловко мълчание. Агент Фишър отбягваше погледа на партньора си, като гледаше покрай него, към коридора. Местният полицай се беше облегнал на стената. Имаше такъв вид, сякаш се бореше да не заспи.

— Чиста психология, а? — попита накрая тя. — Детектив Хънтър ли напълни главата ти с тези глупости?

Агент Уилямс прокара пръсти през гъстата си черна коса.

— Да, той ми обърна внимание на това.

Фишър отново се ядоса:

— За Бога, Лари. Какво, по дяволите…

— Ерика, престани. — Авторитетният му тон се равняваше на гнева й.

Тя го погледна изненадано. Агент Уилямс никога не губеше хладнокръвие и не избухваше.

— Това не е състезание — добави той. — Не е „ние срещу тях”. Не е ФБР срещу лосанджелиската полиция. Всички заедно сме срещу Хирурга. И губим битката.

— Ако той не е Хирурга, тогава кой е, по дяволите? — попита агент Фишър. — И защо позволи да бъде арестуван погрешка за няколко убийства, без да каже нито дума в своя защита?

Агент Уилямс се прокашля:

— Като се има предвид, че е носел само фотоапарат, той вероятно е репортер, който някак е съумял да научи за разследването. Може би е решил, че като използва комбинация от мълчание и „студено четене”, ще може да изкопчи достатъчно информация от полицията… ФБР… който и да е… и да сглоби новина.

Агент Фишър си пое дълбоко дъх, докато се опитваше да измисли отговор, но преди най-после да отстъпи, агент Уилямс я предизвика:

— Не е той, Ерика. Ако мислиш, че грешим, върни се там, кажи му някаква фалшива информация и виж как ще реагира.

Фишър се замисли. Наистина ли беше толкова глупава, че да се върже на тъпотиите на задържания?

Гневът заплашваше да я задуши.

— Добре — каза накрая, готова да издиша огън като ламя. — Хайде да проверим копелето.

Агент Фишър се върна в стая за разпити номер едно, но този път затвори вратата тихо, сякаш влизаше в читалня на библиотека.

Мъжът до металната маса отново беше съсредоточил вниманието си в скута си.

Ерика Фишър оправи конската си опашка и бавно се приближи до масата.

Трак, трак, трак, трак.

Може би защото новостта на мълчанието и отбягването на зрителния контакт се беше поизтъркала или пък защото стъпките й бяха изпълнени с решителност, но този път очите на мъжа веднага се отправиха към нея.

Тя спря пред свободния стол, но реши да не сяда.

Мъжът зачака, внимателно следейки всяко нейно движение.

— Съдебният лекар приключи с аутопсията — излъга агент Фишър. Лицето й беше спокойно и безизразно. — Не че не го очаквахме, но тъй като и без това разговаряме, се чудех дали ще можеш да ми помогнеш да разбера нещо. Защо са различните методи на действие? Защо ги убиваш по различен начин?

Поведението на мъжа не се промени. Той продължи да анализира агент Фишър със същия мъртвешки втренчен поглед като преди.

— Удавил си първата жертва, удушил си втората, прерязал си гърлото на третата, а сега — смърт чрез отравяне. Защо? Защо прескачаш от един метод на друг? Защо не се придържаш към един и същи метод на действие? Любопитна съм.

Изпълнението на Ерика Фишър би й спечелило място във висшето театрално училище „Джулиард”. От лекото треперене на гласа до озадачеността в очите, актьорската й игра беше безупречна.

Мъжът се премести на стола и я погледна, сякаш знаеше нещо, което тя не знаеше.

Погледите им се сблъскаха и се сборичкаха за няколко секунди и после агент Фишър отмести очи.

— Знаеш ли какво? — незаинтересовано каза тя. — Пет пари не давам дали ще отговориш или не. Пипнахме те. Играта свърши и ти отиваш в затвора. Още сега. — Агент Фишър се завъртя и се отправи към вратата. — Приятно прекарване на остатъка от жалкия ти живот.

— Ами, човек можа да иска да експериментира с различни методи — най-после отговори задържаният и пак я спря на вратата. — Или пък всяка жертва може да изисква различен подход.

Стомахът на Ерика Фишър се сви, сякаш я пуснаха от самолет без парашут.

— Човек! Да експериментира? — попита тя, обърна се и се върна до масата. Очите й блестяха ярко, сякаш щяха да се запалят. Мъжът отново беше отговорил съвсем общо. Думите му не го уличаваха в нищо.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?