Галерия на мъртвите [bg]

— Не бързай толкова, специален агент Фишър — каза мъжът и бавно отмести очи от нея към тримата новодошли. — Предполагам, че моментът е подходящ да се обадя на адвоката си, не мислиш ли?

— Ха! — изсмя се тя. — Няма да постигнеш нищо. Ти извърши федерално престъпление, тъпако.

— Така ли? — попита мъжът, преструвайки се, че не знае. — И какво е това престъпление?

Агент Фишър отвори широко очи.

— Ти наистина си идиот, нали? Трябваше да обмислиш действията си, защото да губиш времето на ФБР е федерално престъпление, малоумнико, и аз ще се погрижа да си платиш за това.

— Сериозно? — безгрижно попита мъжът. — И как по-точно изгубих времето на ФБР, специален агент Фишър? Само упражних конституционното си право да запазя мълчание. Когато заговорих, не излъгах и не се уличих в нищо с отговорите си. Ако някой ги е изтълкувал погрешно, вината не е моя. Освен това не съм признал, че съм… — Той отново се втренчи в нея. — Мисля, че ФБР нарича убиеца Хирурга или Художника, очевидно заради уменията му. Затова, специален агент Фишър, не съм загубил твоето време или на ФБР. Ти направи всичко сама. Аз само седях тук и слушах. — Мъжът се облегна назад на стола с победоносен вид. — А сега може ли да се обадя на адвоката си? Искам да си отида вкъщи. Гладен съм и уморен и белезниците ме дразнят.

Агент Фишър сви ръце в юмруци.

— Вие сте репортер на свободна практика, нали? — попита Хънтър и пристъпи крачка напред. — Не работите за определени вестници или новинарски канали? Продавате статиите си на онзи, който плати най-много.

Мъжът го погледна с любопитство.

— Съжалявам, вие сте?

— Казвам се Робърт Хънтър.

Мъжът леко наклони глава назад и се втренчи изпитателно в детектива.

— Вие не сте агент на ФБР, нали? — Погледът му обиколи присъстващите в стаята и се спря на Гарсия. — Нито пък той. Лесно се познава само по дрехите. Нещо по-неофициално от дрехите на специален агент Фишър и специален агент Нацупена физиономия. — Той кимна към агент Уилямс.

— Прав сте — съгласи се Хънтър. — Ние не сме агенти на ФБР. — Той реши да не добавя нищо повече. — Много сте проницателен и подходът ви на мълчание заедно с техниката ви на „студено четене” бяха доста внушителен трик. Изкопчихте малко информация, но нека бъдем откровени — не достатъчно за някоя сериозна новинарска статия, особено като се има предвид фактът, че федералното правителство конфискува фотоапарата и филмчето в него. Няма да получите снимките. Съзнавате го, нали?

— Нямате право да конфискувате фотоапарата ми — отвърна мъжът. Този път в гласа му прозвуча безпокойство.

— За ваше съжаление имаме. Може да попитате адвоката си, когато му се обадите.

Погледът на мъжа отново обходи всеки в стаята.