Галерия на мъртвите [bg]

— Мога ли да ви помогна? — попита той, след като отвори част от стъклото.

— Да — отвърна агент Брандън и извади служебните си документи от ФБР. — Капитан Суарес ни очаква.

Полицаят примига, като видя картата на агента, и после крадешком погледна часовника си.

— По това време? — намръщи се той. — Сигурни ли сте, че сте разбрали правилно часа?

В същия момент тежката врата до рецепцията избръмча силно и се отвори. От другата страна, на входа на дълъг коридор, стоеше нисък, възпълен мъж с тъмен костюм, който му стоеше като чувал за картофи, и светлосиня риза. Нямаше вратовръзка. Рунтавите му мустаци в мексикански стил танцуваха комично над устните му, докато говореше.

— Всичко е наред — каза той, надничайки зад ъгъла към младия полицай. — Аз поемам от тук.

— Да, сър. Съжалявам, сър, не знаех, че сте тук.

Капитанът се обърна към групата:

— Специален агент Брандън?

Брандън пристъпи напред и двамата си стиснаха ръцете.

— Моля, последвайте ме — каза капитанът, след като се запозна с всички. — Както ви казах по телефона — започна той, като ги поведе към дъното на коридора и ги насочи надолу по бетонни стъпала, — задържаният не говори. Дори не ни е казал името си.

— Не е казал нито дума, откакто е арестуван? — попита Хънтър.

— Ами, не точно.

Стъпалата ги отведоха в друг дълъг коридор, малко по-тъмен от онзи, по който току-що бяха минали.

— Единият от детективите ми се опита да говори с него — обясни капитан Суарес. — Но успя да изкопчи само три глупави думи — „Ще бъде забавно”.

— Единият от детективите ви се е опитал да говори с него? — Агент Ерика Фишър пристъпи напред. Тонът й беше твърд и раздразнен. — Мислех, че инструкциите ни бяха ясни, капитане. Заподозреният не трябва да бъде разпитван от никого. Надявам се, че ще се съгласите, че инструкциите не бяха много сложни, нали? Въпреки това обаче, вие, изглежда, не сте ги разбрали. Ще трябва да чуем записа на разговора между вашия детектив и нашия заподозрян, при това веднага.

Капитан Суарес спря по средата на коридора и погледна решително агента. Тонът й никак не му хареса.

— Вижте, специален агент Докачливост, ние съдействаме. Арестувахме мъж на местопрестъплението на убийство. Убийство, което само донякъде съответства на описание, получено вчера в бюлетин на ФБР, и извършено в нашата юрисдикция. При ареста се съобразихме с инструкциите във въпросния бюлетин на ФБР и без да питаме „защо”, незабавно се свързахме с Федералното бюро за разследване. Затворихме мъжа в отделна килия и го изолирахме от всички, както поискахте. Също както поискахте, не започнахме разследване, въпреки че имахме правото да го направим. Оттогава седя тук на задника си до този безбожен час и чакам да се появите като герои от мрака, защото за каквото и да става въпрос, не може да чака до сутринта, нали? Кой знае? Тук в полицията в Тусон сме толкова некомпетентни, че заподозреният можеше да избяга преди залез-слънце. — Капитан Суарес отвори широко очи и се втренчи в агент Фишър. — Няма запис на разпита, защото не е имало разпит. Детективът ми влезе при него и му зададе няколко въпроса, но не получи отговор. Както ви казах, единствените думи, които каза заподозреният, откакто беше арестуван, бяха: „Ще бъде забавно.” Можех да премълча цялата тази информация от малкия ни разговор тук, но не го направих. Както казах, ние съдействаме. Ако не харесвате начина, по който го правим — той посочи коридора, — може да излезете по същия път, по който влязохте.