Галерия на мъртвите [bg]

Задържаният примига.

Ударът попадна в целта.

Нанеси още един.

— Е, имам новина за теб. Не си умен. Не си художник. Ти си поредният откачен психопат, който обича да убива хора и да оставя глупави следи. Архивите ни са пълни с такива като теб.

Мълчание.

Притисни го още.

— Всъщност не. — Агент Фишър направи гримаса. — Нека се поправя. Архивите ни са пълни с хора, много по-умни от теб, защото не са ги хванали толкова бързо. Те не бяха забравили, че хората имат съседи, а съседите обичат да гледат през прозорците.

Мъжът леко присви очи.

Агент Фишър видя това и отново се усмихна.

— О, не знаеше ли, че те спипаха така?

Арестантът стисна челюсти.

— Да. Единият от съседите на господин Дейвис те е видял да влизаш в дома му — съсед, който би трябвало да е на почивка, но се наложило да се върне по-рано. Какъв лош късмет за теб, нали? — Тя направи пауза за ефект. — За човек, който се мисли за толкова интелигентен… и толкова подготвен, това е глупава грешка, не смяташ ли? Можеше да ти е полезно да провериш в последната минута.

Устните на мъжа отново се разтеглиха в цинична усмивка.

— И знаеш ли какво? — спокойно попита агент Фишър и стана.

Трик номер три.

— Приключих. Уморена съм. Пътувах отдалеч, за да дойда тук, но ти определено не си заслужаваш. Желая ти успех в крилото на смъртниците. — Тя се обърна с гръб към него.

Трак, трак, трак, трак.

— Хм… специален агент Фишър — извика мъжът, когато тя стигна до вратата.

Ерика Фишър не се обърна.

— Колко трупа намерихте досега? — Гласът му беше силен като телосложението му и спокоен като на агентката от ФБР.

Тя си пое дълбоко дъх, за да сдържи усмивката, която затрептя на устните й, а после се обърна и го погледна.

— Колко? — настоя той.

Фишър се върна до масата и отново седна. Сега беше неин ред да мълчи.

— Три?

Тя се вгледа изпитателно в него, опитвайки се да разгадае израза в тъмните му очи.

— Четири? — Мъжът леко наклони глава настрана.

Ерика Фишър изпусна затаения си дъх, облегна се назад на стола и пак кръстоса крака.

Задържаният отново кимна едва забележимо.

Агент Фишър най-после беше получила онова, което искаше.

— Защо? — попита тя. — Има ли още?

Мъжът повдигна вежда.

— Може би, но защо не караме по-полека, а?

Арестантът на практика призна за повече от четири жертви и това изпрати ледени тръпки по гърба на агент Фишър. „Пипнахме го“ — помисли си тя.

— Нека се опитаме да установим някои ключови точки — продължи мъжът. — Кажи ми, специален агент Фишър, коя беше първата жертва, която открихте?

Тя го изгледа ЛЕДЕНО.

— Защо не ми кажеш ти? Коя беше първата ти жертва?

Мъжът прокара език по устните си.

— Харесваш ми, специален агент Фишър. Не си толкова тъпа, колкото изглеждаш.

Тя примига стъписано.

— За разлика от теб, който засега се оказа още по-тъп, отколкото изглежда.