Галерия на мъртвите [bg]

Автор: (2) Крис Картер
Серия: Робърт Хънтър #9
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Ера
ISBN: 978-954-389-465-9
Переводчик: Юлия Чернева
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Галерия на мъртвите [bg]». Краткое содержание книги:

„От трийсет и една години работя в полицията, но ако преди да умра, ми позволят да избера едно нещо, което бих искал да не съм видял, ще бъде онова там вътре.“ Това са думите на лейтенант от полицията на Лос Анджелис към детективите Хънтър и Гарсия от отдел „Свръхтежки убийства“. Самите те са ужасени, когато пристигат на едно от най-зловещите местопрестъпления, които са виждали. Случаят е заплетен, а неочакван обрат налага детективите да си партнират с ФБР. Целта е да заловят сериен убиец, чието извратено въображение няма граници. Психопат, който обича това, което прави. За него отнемането на живот е много повече от просто убийство. То е изкуство… А той е страстен колекционер. Крис Картър отново успява майсторски да съчетае в едно динамика и сюжет, изпълнен с неочаквани обрати, като доказа, че освен даровит писател, е и умел познавач на човешката психика и престъпна природа. Картър е автор на „Екзекуторът“, „Хамелеона се завръща“, „Хищникът“, „Скулптора“, „Един по един“, „Престъпен ум“, „Отмъстителят“ и „Смъртоносно обаждане“.

Перейти на страницу:

Когато Ерика Фишър спомена думата „художник”, лявото око на мъжа леко потрепна, и това заинтригува Хънтър.

— Видяхте ли това? — попита агент Уилямс.

Двамата детективи кимнаха.

Агент Фишър парира мълчанието на арестанта със заплаха, но това също нямаше ефект. След това тя започна да атакува егото му, но отново единствената реакция на мъжа беше неспокойно мигане. Когато агент Фишър спомена за съседа на господин Дейвис, веждите на мъжа леко се свъсиха. Не беше точно намръщване, но определено знак на любопитство. Това заинтригува Хънтър и задейства първата аларма в главата му.

— Знаем ли дали някой е говорил със съседа на господин Дейвис? — попита той.

Гарсия и агент Уилямс се обърнаха и го погледнаха.

— Онзи, който се е обадил на 911. Знаем ли дали някой е разговарял с него?

— Нямам представа — отвърна агент Уилямс. — Но може да проверим. Защо?

— Няма причина, но бих искал да знам — отговори Хънтър. — Когато заподозреният е арестуван на местопрестъплението и полицията в Тусон има заповед да не започва разследване, такива детайли лесно може да бъдат пренебрегнати.

Агент Фишър продължи да напада егото на задържания, но любопитството му бързо се изпари и се замени с лека цинична усмивка.

В главата на Робърт прозвуча втора аларма.

Мъжът притискаше агент Фишър толкова, колкото и тя го притискаше. Единствената разлика беше, че той го правеше с мълчанието си.

Агент Фишър стана и тръгна към вратата. Нямаше съмнение, че тя използва трик от наръчника за разпити. Ерика стигна до вратата и мъжът най-после заговори:

— Хм… специален агент Фишър, колко трупа намерихте досега?

Вниманието на всички в стаята за наблюдение силно се изостри, докато гледаха как агент Фишър бавно се върна и отново седна до масата, но начинът, по който мъжът подхвърляше числата, обезпокои Хънтър.

Неочаквано заподозреният изненада всички, когато на практика призна, че може да има повече от четири жертви.

— Копеле — каза агент Уилямс, без да се опитва да прикрие вълнението в гласа си. — Той е. Това е шибаният Хирург. Пипнахме го. — Лари понечи да извади телефона си, за да се обади на директора Кенеди, но Хънтър го спря, като леко сложи ръка на рамото му.

— Почакай. Нека първо свърши разпитът.

— Защо? Той е. Призна си.

— Не точно — отвърна Робърт.

— Как така „не точно”?

Агент Фишър и заподозреният започнаха да говорят за периода от време. Мъжът повдигна рамене и после хвърли бомбата:

— Нещата се случват много по-отдавна.

В главата на Хънтър прозвучаха още алармени сигнали, но, изглежда, ги чуваше само той.

— Той е — повтори агент Уилямс. — Пипнахме го.

— Не, не мисля — поклати глава Робърт. — Тук нещо не е наред. Нищо не е наред.

— Не е наред? — попита агент Уилямс. — Какво искаш да кажеш? Какво не е наред?

— Той не й казва нищо — отговори Хънтър. — Тя му казва.

— Какво? — Челото на Уилямс се набръчка като стар вестник. — Не следя мисълта ти, детектив Хънтър.

— Той извлича информация от нея.

Агент Фишър затвори вратата на стаята за разпити и прикова агент Уилямс с поглед, който можеше да среже стомана.

— Какво става, по дяволите, Лари? — попита тя озадачено и ядосано. — Знам, че не е време за „лошото ченге”, защото не използвах никоя от сигналните думи.

— Бихте ли ни оставили за минутка, моля? — обърна се агент Уилямс към местния полицай, който пазеше на вратата на стаята за разпити.

Ченгето кимна и отиде в другия край на коридора.

— Не е той, Ерика — каза агент Уилямс, след като полицаят се отдалечи и не можеше да ги чуе, и посочи стаята за разпити. — Онзи там вътре не е Хирурга.

Фишър отвори широко очи от почуда.

— Какво? Един и същи ли разпит сме слушали? — Тя започна да изброява какво се е случило. — Поведението му напълно се промени, когато споменах думата „художник”. Той на практика ни каза, че има повече от четири жертви и че убива от по-отдавна от два месеца. Трябва само да четеш между редовете, Лари. Да не беше задрямал?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?