Сребристи сенки [bg]

Отнасях се с искрено съчувствие към всички влюбени и сърцето ми се сви от мъка за него.

— Не, нямаше я, но Нина беше там. Олив не контактува и с нея, но Нина я навестява в сънищата и й Олив е добре. Просто й е нужно малко време, за да обмисли случилото се. Не е лесно да се върнеш към първоначалната си същност, след като си бил стригой.

Ъгловатите черти на Нийл се отпуснаха от облекчение.

— Наистина ли? Това е страхотно. Искам да кажа… не е страхотно, че тя е потисната и притеснена, но аз си мислех, че може да има нещо общо с мен. Ние се разбирахме толкова добре, поддържахме редовно връзка… и после нищо.

— Вината не е у теб — уверих го. — Нина каза, че Олив се е изолирала от всички. Дай й време. Тя ще се върне. От това, което видях, макар и за кратко, съм сигурен, че тя е влюбена в теб.

Лицето на Нийл почервеня, а аз със смях го изпратих да се присъедини към останалите. Трей се върна към домашното си, а аз започнах редовни проверки с магията на духа, опитвайки се да попадна на спящата Сидни. По някое време Трей ми предложи да се изнесе от спалнята ми, но аз му казах, че и без това утре заминавам и няма смисъл. По-добре той да е бодър и отпочинал за предстоящите изпити и кандидатските проекти за стипендия.

Накрая останах сам в дневната и около полунощ успях най-сетне да се свържа със Сидни. Срещнахме се във вила „Гети“ и аз я сграбчих в обятията си. До този миг не бях осъзнал колко се страхувах, че срещата ни миналата нощ в съня е била само щастлива случайност.

— Преди да започна да те целувам и да забравя за всичко разумно, кажи ми от колко време спиш.

Тя отпусна златокосата си глава на гърдите ми.

— Не зная. По-малко от час.

— Хм. — Пригладих красивата й коса назад, докато пресмятах наум. — Мислех, че сте по тихоокеанския часови пояс, имайки предвид кога се събуди. Тук е било, да речем, около пет часът. Не е много време за сън. Шест часа. Може би седем.

— Всъщност за тях това е почти идеално — рече тя. — Това е един от начините да сме винаги напрегнати и изнервени. Спим достатъчно, за да функционираме що-годе добре, но никога не се чувстваме истински отпочинали. Така винаги сме възбудени и много по-податливи на това, което ни казват и внушават.

Щях да подмина коментара й, но една фраза прикова вниманието ми.

— Какво имаш предвид с думите, че това е „един от начините“? — попитах аз. — Какво още правят те?

— Това не е важно — рече Сидни. — Имаме други…

— Важно е — настоях и се наведох към нея. И предния път се бях опитал да повдигна темата, но тя продължаваше да я избягва. — Ти каза, че това място е зомбирало Кийт. А аз видях как се променя лицето на Маркъс, когато говори за поправителните центрове.

— Малко лишаване от сън не е кой знае какво — отвърна тя, продължавайки да избягва прекия отговор на въпроса ми.

— Какво още правят те? — настоях да узная.

Очите й проблеснаха гневно за миг.

— Какво ще направиш, ако ти кажа? Това ще те накара ли да ме търсиш по-усърдно?