Сребристи сенки [bg]

— И я попитай още… — Усмивката на Сидни помръкна. — Попитай я дали знае какво става със Зоуи. Дали тя е добре.

— Ще я попитам — обещах, удивен, че Сидни е толкова загрижена за сестра си, която я бе предала. — А ти как си? Ще ми кажеш ли нещо за живота си в това място? Тревожа се за теб.

Безпокойството й се усили и аз се притесних, че тя отново ще се разстрои, но очевидно реши все пак да ми каже нещо, за да се успокоя.

— Добре съм… наистина. Дори може би помогнах на някого. Успях да получа мастилото със солта, което разваля моройското внушение. Така защитих един от затворниците и попречих на алхимиците да му промият мозъка.

Леко се отдръпнах от нея, за да мога да я погледна в очите.

— Използвала си магия в поправителен център на алхимиците? Не ми ли каза, че ако нарушите правилата, си навличате сериозни неприятности?

— Не ме хванаха — заяви разгорещено тя. — И аз наистина помогнах на някого.

Отново я притеглих към себе си.

— Трябва да се тревожиш за себе си.

— Говориш като Дънкан.

— Дънкан? — попитах ревниво.

— Няма защо да се безпокоиш — усмихна се тя. — Той е просто приятел, но винаги ме предупреждава да не се забърквам в неприятности. Обаче аз не мога да се спра. Ако имам възможност да помогна на тези хора, знаеш, че ще го направя.

Едва се сдържах да не й припомня безбройните разговори, които бяхме водили за мен и използването на магията на духа, как аз винаги настоявах, че рискът си заслужава, когато можеш да помогнеш на някого. Сидни постоянно възразяваше и твърдеше, че трябва да се грижа за себе си, защото, ако не внимавам, няма да мога да помогна на никого.

Но не успях да й изнеса лекция, защото тя неочаквано ме притегли по-близо, пръстите й ме сграбчиха по-силно и устните ни се сляха. Изпълни ме топлина ведно с желание, толкова истинско и толкова силно, все едно бях в реалния свят. Сидни плъзна устни по бузата ми, сетне по шията, давайки ми възможност да говоря.

— Не е честно да ме разсейваш така — промърморих.

— Искаш ли да спра? — попита палаво тя.

— Разбира се, че не — отвърнах, без да се замисля.

Устните ни отново се срещнаха в жадна целувка и аз проявих достатъчно здрав разум, за да ни пренеса от слънчевия двор в спалнята в една странноприемница в планината. Сидни се спря отново и се засмя тихо, когато позна мястото.

— Приятни спомени — подразни ме тя. — Завръщане към първия път. Дори си се погрижил навън да вали сняг.

Положих я нежно върху разкошното легло.

— Хей, Ейдриън Ивашков предлага пълно обслужване.

— А гаранция за пълна възвръщаемост на парите?

— Не бих могъл да зная — отвърнах й. — Досега никой не е бил разочарован.

Смехът й се удави в целувките ни и като последен щрих използвах магията на духа, за да превърна грозните й жълтокафеникави затворнически дрехи в плътно прилепналата минирокля с бежова подплата, покрита с черна и тъмночервена дантела, в която веднъж я бях видял. Красотата й ме порази, също както тогава, и аз плъзнах ръка по талията й, преди да я спра върху извивката на бедрото. Нейните ръце, обвиващи врата ми, се спуснаха надолу и задърпаха тениската ми с дързост и страст, каквито никога не бих заподозрял в нея при първата ни среща. Докосването на пръстите й до гърдите ми беше нежно, но при все това излъчваше власт и настойчивост, които ме поразиха. Нещо ми подсказваше, че страстта, бушуваща в нея сега, бе разпалена не само от привличането помежду ни — в нея се усещаше необуздана жажда, предизвикана от месеците на отчаяние и раздяла. Наклоних леко главата й назад, за да я целуна по шията, и зарових свободната си ръка в косата й. От устните й се изтръгна тих стон на удоволствие и изненада, когато захапах леко кожата й със зъби, макар че бях внимателен и само я дразнех.