И се възправи сянка [bg]

Частна инициатива

Госпожа Чиър очевидно беше жена, която умееше да се оправя във всякакви ситуации. За един-единствен ден, сред цялата бъркотия и страстите, които кипяха на плацдарма, тя успя да се сдобие с фургон и муле, цял товар продоволствия и достатъчно удобства, за да направи малък лагер за себе си и своите момичета на дюните откъм морето.

До вечерта от двете страни на фургона бяха вдигнати тенти, а пясъкът под тях беше застлан с плетени рогозки. Имаше столове, а над димящия огън висяха чайник и котле, в които се топлеха вода и варено месо. Госпожа Чиър дори беше осигурила за всички тях три палатки и бе накарала Аш да ги опъне недалеч от фургона, макар и достатъчно далеч, за да разполагат с някакво уединение.

Момичетата най-сетне се поотпуснаха и започнаха да се гласят пред очите на мъжете, заобикалящи лагера, като не спираха да се карат помежду си, когато госпожа Чиър не ги чуваше. Някои от тях непринудено флиртуваха с Аш и го задяваха за цвета на кожата му и за стегнатото му старо тяло. Той се кикотеше доволно и отвръщаше в същия тон.

Аш беше подочул, че самото място се нарича Уитъл — широк залив, близо до по-големия Залив на перлите, разположен на източното крайбрежие на Кхос. Местността беше красива, с хълмове на запад, с високи планински върхове на север и юг и със скалистия, покрит с чайки, остров сред водите на по-големия залив. Пейзажът много напомняше на Аш за Северен Хоншу, макар че вонята на армията, разгърната на плажа, донякъде разваляше това усещане, както и тълпите хора (включително госпожа Чиър и момичетата й), следващи войските на нашествениците по целия път до Кхос с надежда за печалба.

Корабите на флотата бяха закотвени в прозрачните дълбоки води, точно отвъд крайбрежните плитчини в залива. Съдовете се люлееха близо един до друг и дори от тук изглеждаха доста пострадали от бурята, с липсващи или хлътнали части от рангоута сред платната, а някои бяха наклонени на една страна. Работата не стихваше с падането на здрача. Явно предстоеше да се разтоварят още много неща, преди армията да потегли на сутринта.

Аш си почиваше, доколкото можеше. Днес кашлицата му се беше влошила. От време на време крайниците му започваха да треперят, сякаш му е студено отвътре, макар за негово щастие сега поне дрехите му бяха сухи, а и се беше увил плътно в импрегнираното си наметало и отказваше да се отдалечава за дълго от топлината на огъня.

На моменти госпожа Чиър му хвърляше някой от своите многозначителни погледи. Той се изправяше с пъшкане и се отправяше на обиколка из лагера, като демонстративно носеше прибрания си в ножницата меч и гледаше намръщено войниците и цивилните, които лагеруваха навсякъде около малкия им оазис с мирис на парфюм, женски чорапи и момичешки смях.