Открадни си свят [bg]

Това изглежда развесели капитана и тя се засмя, макар и малко уморено.

Його се почувства малко по-добре, след като Кифид беше до нея. Миризмата му й действаше успокояващо. Тя го погледна, но той не откъсваше очи от Грант Непреклонния. Когато преглътна, езикът му за секунда щръкна между зъбите.

Тя издаде едва доловим звук, за да привлече вниманието му.

— Това значи е твоят господар — прошепна той на техния език.

— Той се грижи за мен — обясни тя. Не знаеше защо, но не й се искаше да разговарят точно за Грант.

Кифид не отговори. Той беше на служба.

Изведнъж й стана мъчно.

Грант обясняваше на Джут, че хич не си падал по шумните забавления. Бил самотник.

— Като изключим Його — напомни му капитанът.

— Като изключим Його — съгласи се той. — Чашата ви е празна. — Той я дръпна от ръката й и махна на един минаващ наблизо сервитьор да я напълни.

Капитан Джут си свали маската и отпи, после погледна към Його и Кифид, заобиколи ги и подаде чашата си на алтецеанката със златните обеци на носа.

— Вино — нареди тя дрезгаво.

— Вода? — предложи деликатно Грант.

Капитанът се усмихна и отново си сложи маската.

— Какво да бъде? — попита той.

— С какво разполагате? — отвърна с въпрос тя.

Грант докосна замислено брадичката си.

— Наистина имам нещо специално за вас. Той разкопча жилетката си и бръкна под нея.

Отис и Клет мигновено го покриха, с насочени оръжия. Околните забелязаха извадените пистолети и се разбягаха. Настъпи малка суматоха. Грант се усмихваше подигравателно на телохранителите. Той смъкна невъзмутимо ципа на жилетката до долу, бръкна в джоба си и извади плосък пакет, загърнат в разноцветна хартия и пристегнат с блестяща панделка.

— Това ще ви напомни за един друг маскарад — рече той.