Драконът на Арканите [bg]

С тежка стъпка Миниатюриста влезе, без да чука и без да чака някой да го въведе. Беше мръсен и разгърден, потен, смърдеше на обор. Насочи се право към храната, опита лакомо от всички плата, пийна яко и шумно се оригна. Това нахлуване никак не трогна Благородника, Магьосницата не прикри раздразнението си, само Госпожицата изглеждаше засрамена. Но се успокои веднага когато се загърна със завивката.

— Е? — рече Благородника и седна на края на леглото.

— Експедицията завърши успешно — обяви Миниатюриста, докато преглъщаше.

— Италианката?

— На сигурно място в Черната гора. Какво ще правим с нея?

Благородника присви рамене.

— Ще я продадем на онзи, който плати най-много. Или ще я подарим на Черния нокът. Ересиарха ще реши.

Магьосницата го побутна отзад и прошепна:

— Много бих искала да се позабавлявам с нея…

— Ще видим, скъпа — отговори Благородника и се обърна, за да я целуне.

След като пи направо от бутилката, Миниатюриста избърса устата си с ръкав и пак се оригна.

— Тази коя е? — запита той и посочи с брадичка към бившата виконтеса Дьо Маликорн.

Магьосницата се отдръпна от Благородника, превъртя се на колене и рече:

— Представям ви Госпожицата. Тя вече е една от нас или скоро ще бъде, както пожела Ересиарха…

Миниатюриста дълго разглежда новодошлата, изръмжа с отвращение и си тръгна.

— Ще бъда в Черната гора — рече той и излезе, без да затвори вратата.

Благородника избухна в смях и падна назад в леглото с разперени ръце.

Госпожицата изглеждаше много ядосана и запита гневно:

— Кой… кой беше този скот?

— Това е Миниатюриста — отговори Магьосницата и стана, за да облече ефирна дреха. — Скоро ще го опознаете, но ще ви е необходимо време да свикнете с него, ако въобще успеете.

— Необходим ни е — добави Благородника и на свой ред стана.

Приближи се до масата и потърси някаква храна, която Миниатюриста не беше погълнал.

— Всъщност — продължи той — Магьосницата ми каза, че имате планове?

Госпожицата се обърна на една страна и се подпря на лакът.

— Възнамерявам да събера някогашните си верни люде. Бях се обградила с покорни поклонници на Черния нокът. Мнозина от тях бяха знатни благородници, а полицията на кардинал Ришельо не успя да залови всичките.

— Идеята изглежда добра. Ти какво ще кажеш? — попита Благородника Магьосницата.

Тя оправяше косите си пред огледалото.

— Чудесно е, че тази идея ти харесва — отговори. — Тъй като ние с Госпожицата вече започнахме да я осъществяваме…