Драконите на сломеното слънце [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-174-7
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:
— Право към мен се носеше стрела — говореше някой. — Знаех, че това е краят. Извиках името на Мина и стрелата просто падна в краката ми.
— Един от онези проклети соламнийци вече вдигаше меча си към гърлото ми — говореше друг. — Извиках името на Мина и острието на меча му се разцепи на две.
Войниците й предлагаха храна. Носеха й вино, вода. Неколцина от тях конфискуваха палатката на един от офицерите, изхвърлиха го от нея и я подготвиха за Мина. Множество ръце взеха горящи главни от лагерните огньове, за да осветяват пътя й през тъмнината. Докато ги подминаваше, произнасяха името й, сякаш беше някакво заклинание.
— Мина — викаха мъжете и вятърът, и мракът. — Мина!
8
Под щита
Елфите от Силванести винаги са почитали нощта.
За разлика от тях, тези от Квалинести изпитват наслада от слънчевите лъчи. Техният владетел се нарича Говорителят на Слънцето. Дневните лъчи всякога са добре дошли в домовете им, сделките се сключват преди спускането на нощта и всички важни церемонии — като например женитбата — се провеждат през деня, за да получат благословията на слънчевите лъчи.
В Силванести обожаваха звездната нощ.
Водачът на Силванести се нарича Говорителят на Звездите. Някога нощта била благословено време в Силваност, тяхната столица. Тя водела след себе си звездите, сладкия сън и сънищата за красота над прекрасната им страна. Сетне дошла Войната на Копието. Крилата на злите дракони затъмнили светлината на звездите. Един от тези дракони, чието име било Циан Кръволока, предявил права над кралството. Отдавна този дракон мразел елфите и повече от всичко искал да ги види да страдат. Лесно можел да ги изтреби до крак, но бил жесток и умен. Смъртта е страдание наистина, ала болката е краткотрайна и бързо се забравя, щом мъртвите пристъпят от единия свят в другия. Циан искал да им причини болка, която нищо да не може да успокои, която да продължи цели столетия.
По онова време владетел на Силванести бил елф, чиито познания в магията надминавали обичайното. Лорак Кала дон съвсем правилно провидял злините, които очаквали Ансалон в близко бъдеще. Той изпратил елфите в изгнание, като ги уверил, че е достатъчно могъщ, за да предпази кралството от драконите. Тайно от всички той бил откраднал от Кулата на Върховното чародейство една от магическите драконови сфери. Предупреждението, че всеки опит да използваш драконовите сфери без необходимите за това умения ще завърши със собствената ти гибел, не помогнали. Лорак вярвал, че ще успее да подчини сферата на волята си. Когато се вгледал в нея, драконът от вътрешността й отвърнал на погледа му. Така Лорак бил уловен и превърнат в роб.
Циан Кръволока получил своя шанс. Драконът се промъкнал в Кулата на Звездите и заварил Лорак да седи на трона си, здраво стиснал сферата в ръка. Циан започнал да нашепва в ушите му за сън, ужасен сън, в който всички прекрасни дървета в Силванести се превръщали в чудовищни създания, нападащи онези, които някога са ги обичали. Сън, в който Лорак ставал свидетел на смъртта на народа си, в който елфите умирали един по един и всяка смърт била по-ужасна и по-болезнена от предходната, а водите на река Тон-Талас червенеели от кръв.
Войната на Копието приключила. Такхизис била победена. Циан Кръволока се видял принуден да напусне пределите на Силванести, но задоволството му било явно, понеже успял да постигне целта си. Над страната тегнел ужасен сън, от който елфите никога нямало да успеят да се събудят. Когато народът им най-сетне се завърнал по родните си земи, елфите с ужас открили, че кошмарът се е превърнал в реалност. Сънят, който Циан Кръволока внушил на Лорак, бил променил някога красивите им земи по отвратителен начин.
Елфите от Силванести подхванали борба с кошмара под водачеството на генерала от Квалинести Портиос и в края на краищата сполучили да го победят. Цената все пак се оказала висока. Много елфи станали жертва на тази война и дори когато най-сетне всичко свършило, дърветата, растенията и животните в Силванести запазили ужасните си деформации. Съвсем бавно елфите започнали да лекуват раните на земята. С помощта на новооткрити магически способи гората отново възвърнала предишната си красота.