Подземен свят [bg]

54.

Призрака видя бъдещето — бъдеще, в което го бяха приели в Ордена на тамплиерите, печелеше доверието им, домогваше се все по-близо до сърцевината на организацията им и ставаше все по-ценен за Братството.

Което значеше, че не биха му позволили да си тръгне. Дори когато тази операция приключеше, щяха да го накарат да остане и той щеше да изпълни волята им по принуда, защото невинният живот на Чарлс Пиърсън е разчистил пътя му към чистилището.

Не беше готов за това. Щом Кавана му дадеше знак да се оттегли, щеше да отиде при Итън и да му съобщи решението си — че няма да участва в мисията.

Дори да разоръжи Итън, ако се наложи. Да го обезвреди със сила, ако е необходимо. Но да сложи край веднъж и завинаги.

Само че Кавана не му даде знак да се оттегли. Поведе го към стълбите.

— Размислих и реших, че е добре да видиш това…

И Призрака заслиза надолу с другите.

Погледна въпросително Кавана. Не трябва ли да заема позиция? Директорът обаче поклати глава — „не се безпокой“. Защо? По-късно ли щеше да изпълни задачата? Дали това беше ход от играта на Кавана? Част от изпитанието, на което го подлагаше?

Или нещо друго?

До импровизираната платформа чакаха локомотив и два вагона. Кавана поведе групата към първия.

— Новият ни вагон, както виждате, е първокласен — подхвана той като гостоприемен домакин, подканвайки семейство Пиърсън да се настанят удобно. — Преградите и столовете с ръкохватки не позволяват мястото да се препълни, а седалките с кожена тапицерия ще осигурят приятно пътуване дори на пътниците във втора класа.

— Няма прозорци — отбеляза госпожа Пиърсън с известна паника в гласа.

— О, да — кимна Кавана. — Но под земята не са необходими прозорци, госпожо Пиърсън. А и пътниците в първа класа ще разполагат с газово осветление. Каучуковите резервоари са инсталирани върху вагоните и когато потеглим, ще видите, че лампите са достатъчно силни, та да прочетете спокойно сутрешния вестник.

Седнаха — семейство Пиърсън и Кавана най-отпред, а останалите — в дъното, където имаше врата към втория вагон.

Пирсън потупа развълнувано с бастуна си по дъските. Машинистът се появи пред отворената врата, вдигна палци и се усмихна на важните особи. После затвори вратата и се върна в локомотива. Газовите лампи трептяха, но разсейваха мрака, както бе обещал Кавана.

Влакът потегли с пуфтене и потракване.

Призрака забеляза как Марчънт се взира в него. Смит и Харди Две също го наблюдаваха втренчено. И тримата го гледаха като изгладнели мъже, които очакват вечерята си. Отсъствието на Харди — засега необяснимо — започна да го тревожи. В другия край на вагона семейство Пиърсън и Кавана разговаряха любезно, но Призрака не ги слушаше. Чудеше се каква злина се таи в очите на спътниците му.