Луната, която убива [bg]

- Знаеш, че ще те взема, Нефе, но пътуването няма да е никак комфортно. Ще поемем по пътя през пустинята - не покрай реката. В поречието има само бедни селца, от които не можем изкопчи нищо. В Теса поне ще припечелим.

На лицето на Сунанди се изписа задоволство.

- Всъщност силно се надявах да чуя точно това. Пътят през пустинята е по-бърз.

- Но ти не обичаш истинската пустиня, каквато си глезла.

- Няма да мрънкам. Този път бързината е по-важна oт удобствата.

Усмивката на жената помръкна и тя впи изпитателен поглед в Сунанди.

- Май наистина си в беда.

- Така е, Ану.

Гехану не разпитва повече - само стисна силно раменете на Сунанди, за да й вдъхне кураж.

- Значи ще те закараме до там. През оазисите ще отнеме само седем дни. Къде е онова твое бледолико момиче? Тя се оплаква повече и от тебе.

Сунанди сведе поглед и жената ахна.

- В името на Полудялата Луна! Значи така! Тогава трябва да потегляме незабавно, мисля аз. - После най-накрая обърна внимание на двамата гуджаарейци. - Аз съм Гехану, а вие?

Сунанди забеляза колебливия поглед, отправен от момчето към Ехиру. Той се поклони наведен над протегната си ръка и Ниджири бързо повтори движението. Жрецът проговори на суа:

- Аз съм Еру, а това момче се казва Нири. И двамата ще работим, за да платим за пътя, господарке.

Сунанди примигна от изненада. Ехиру бе превил рамене, изтънил глас и говореше малко през нос. Очите му бяха забити в земята, както подобава на смирен мъж от низшите касти. Комбинацията с акцента на аристократ бе напълно подходяща за ролята, която му бе избрана - някога заможен кисуатец, лишен днес от наследство и унизен заради някакво прегрешение на младини. Сунанди забеляза как жената го претегля наум и мигом го забравя.

- Няма как да не работиш, приятел - сряза го тя. - При нас всичко живо работи. А ти какво можеш, момче?

Ниджири направи още по-дълбок поклон - съвършен жест от репертоара на слугите в Гуджааре, изпълнен с особено сгъване на ръката, което показваше, че той в момента няма господар и желае да служи на нов. Когато се изправи, хвърли към Гехану прям поглед, изпълнен с плаха надежда и страх, които бяха в пълно противоречие с истинската му природа.

- Много добре умея да чистя, господарке - каза той. - Мога да се справя с всяко нещо, стига да ми се покаже само един път. Освен... освен да готвя. - Изглеждаше така дълбоко съкрушен от това печално обстоятелство, че Сунанди едва не прихна.

Гехану обаче се разсмя кратко и гръмогласно - момчето явно я бе очаровало.

- Тогава ще внимаваме да не приближаваш готварското огнище. - Огледа керванджиите и нададе страховит вик. - Размърдайте се, мързеливи пънове, тръгваме преди пладне! - Научени от дългия си опит, керванджиите не реагираха.

Ехиру кимна към една група мъже, които товареха чували в тежка каруца.

- Да помогна ли, господарке?