Обречена на ранен гроб [bg]

— А-а-аз не съм… — Мили Боже, заеквах.

— Действително!

— Виж, дори не смей! — Гневът ми дойде на помощ. — Ако нещо не е наред, кажи ми, но ако просто ще го играеш разпоредител на котенца, би трябвало да започнеш от най-добрия си приятел. Вероятно точно сега си е заврял дълбоко носа в някое.

— Заврял си е дълбоко задника в неприятности, ако все още те е грижа — гласеше леденият отговор на Спейд.

Това отне цялата ми враждебност. Спейд не беше по истеричните преувеличения. Стиснах телефона така, сякаш беше хлъзгав.

— Какво е станало?

Може би звучах толкова ужасена, колкото се чувствах, защото гласът на Спейд загуби част от гнева си.

— Фабиан, твоят полезен призрак, беше в Ню Орлиънс, опитвайки се да говори с него. От това, което успя да заключи, Криспин ще е принуден скоро да напусне Квартала. А Грегор го причаква извън града.

— Какво имаш предвид под принуден да напусне? — Гласът ми не можеше да стане по-писклив. Влад трепна.

— Криспин отиде в Ню Орлиънс, за да се срещне с Мари. След като са се срещнали, до колкото разбирам, Мари е затворила Квартала за други немъртви посетители, а Грегор е събрал впечатляващи войски извън пределите на града.

Скочих и започнах да тършувам за дрехи. Влад невъзмутимо се намести на мястото ми.

— Там ли си? На път?

— Не можем, това е целият проклет проблем! Заради теб, Грегор има пълното право да вземе Криспин съгласно нашите закони. Никой вампир не може да му се притече на помощ срещу това.

Седнах на пода е омекнали колене. За секунда дори не можех да дишам. След това започнах да съставям план.

— Той ще трябва да бъде измъкнат от там по въздух. Хеликоптер би било най-добре. Можем да се въоръжим със сребърни куршуми. Ще направим въздушно транспортиране по самолета. Казваш, че си ми оставял съобщения за това? — Отправих към Влад наистина заплашителен поглед.

— Оставях ти съобщения да се обадиш, но едва снощи открихме за засадата на Грегор.

Влад сви рамене, без да се извинява.

— Ти каза, че не искаш да говориш с тях. Тази част е новост за мен. Щях да ти кажа, ако знаех.

Не роптах срещу него. Все пак криенето беше по моя вина, не на Влад.

— Има проблем с плана ти, Кат — каза Спейд. — Иначе до сега щяхме да сме сторили нещо подобно. Никой не е допускан в града по никакъв начин, а това означава също и над него. Ще бъдат осъдени на смърт по указа на Мари, а тя е твърде силна, за да бъде избегната. Бих рискувал лично, но ако някой вампир или гул пресече пределите на Квартала, Грегор и хората му ще го последват. Трябва да са хора, непридружени от вампир, разбираш ли?